Определение № 101 от 11.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2108/2019 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК. Постъпила е молба с вх. № 58807/12.08.2019 г., подадена от адв. Д. Д. като процесуален представител на Х. Р. Р. и в лично качество, с искане за допълване на постановеното по делото определение № 318/09.07.2019 г., като в полза на Х. Р. Р. се присъдят 30 лв. разноски за държавна такса по подадените от нея частни жалби пред Варненски окръжен съд и ВКС и на осн. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на адв. Д. Д. се присъди възнаграждение за процесуално представителството пред Варненски окръжен съд и ВКС. Ответникът по молбата „Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД не е подал писмен отговор и не взема становище. С определение № 318/09.07.2019 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване и е отменено определение № 2143/19.06.2018 г. по възз.ч.т.д. № 179/2018 г. по описа на Варненски окръжен съд и делото е върнато на Районен съд - Варна за продължаване на съдопроизводствените действия. Молбата за допълване на постановеното определение по чл. 274, сл. 3 ГПК, в частта за разноските, е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от надлежна страна, с правен интерес да иска допълване на определението и е основателна. Съдът е пропуснал да се произнесе по отговорността за разноски, поради което е налице основание за допълване на постановеното определение в частта за разноските. Искането за разноски е своевременно направено. Пред Варненски окръжен съд и пред ВКС са претендирани разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК. Представени са договори за безплатна правна помощ от 10.01.2018 г. и от 03.01.2019 г. /на л. 21 от делото на ВОС и л. 149/. В случаите на оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие по чл. 38, ал. 1 ЗАдв., ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, определено от съда в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв. Разпределянето на отговорността за разноски се осъществява по правилата на чл. 78, ал. 1 и, ал. 3 ГПК, приложими за всяка инстанция. За присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. пред съответната инстанция, е достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т. 1-3 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв., като не е необходимо страната предварително да установява и да доказва съответното основание за предоставяне на безплатна правна помощ. Съдът е задължен да определи размера на задължението с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото, а минимумът на дължимия адвокатски хонорар е определен в чл. 38, ал. 2 ЗАдв. - не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв. С оглед обема на правната помощ, осъществена от процесуалния представител на частния жалбоподател /сега молител/ и обстоятелството, че делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност, дължимото адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред Варненски окръжен съд, както и пред ВКС е в размер на 200 лв., определено съобразно чл. 11 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Следователно на адвоката се следват общо 400 лв. за двете инстанции. Искането за присъждане на разноски за държавна такса също е основателно. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,