Определение № 132 от 17.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 1445/2017 г.

Производството е образувано по касационна жалба на ищеца „Ю. България“ АД, гр. София чрез процесуален представител Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“, представлявано от адвокат Х. И. срещу решение № 259 от 31.01.2017г. по т. дело № 4447/2015г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав, с което е потвърдено изцяло решение от 16.06.2015г. по т. дело № 185/2013г. на Окръжен съд Монтана, Гражданска колегия и „Ю. България“ АД е осъдено да заплати на на ответниците С. А. П., Роза Т. И. и Р. Е. П. сумата 9 800 лв. - адвокатско възнаграждение за защита във въззивната инстанция. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт са отхвърлени като неоснователени предявените от „Ю. България“ АД срещу С. А. П., Р. Е. П. и Роза Т. И. искове за установяване, че ищцовото дружество има вземания по отношение на ответниците в размер на сумата общо 209 560,53 евро, произтичащо от договор за кредит за рефинансиране на жилищен кредит от други банки НL 44228 от 13.11.2008г., договор за встъпване в дълг от 14.05.2009г. и договор за встъпване в дълг от 15.06.2010г., от които 180 705 евро – главница, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от 10.06.2011г. до окончателното заплащане на задължението, договорни лихви за периода 10.07.2010г. - 03.05.2011г. в размер на 28 064,34 евро, такси за периода 10.01.2009г. - 03.05.2011г. в размер на 791,19 евро и такси до периода 03.05.2011г. - в размер на 1 979,78 лева, и ищецът е осъден да заплати на ответниците сумата 2 400 лв. - разноски за първоинстанционното производство. С определение от 17.10.2017г. по т. дело № 1445/2017г. на ВКС, ТК, Второ отделение настоящият съдебен състав е спрял производството по делото и е предложил на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на ВКС да постанови тълкувателно решение по следните правни въпроси: Допустимо ли е предявеният иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит за главница и възнаградителна лихва поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ? Ако е допустимо, по отношение на кои вноски следва да се уважи искът – вноските с настъпил падеж към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК или вноските с настъпил падеж до приключване на устните състезания в първоинстанционното или въззивното производство по чл. 422, ал. 1 ГПК? Условие ли е за уважаване на иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит за главница и възнаградителна лихва вноските с настъпил и ненастъпил падеж да бъдат разграничени в заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, в извлечението от счетоводни книги и в исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК? С Тълкувателно решение № 8/2017 от 02.04.2019г. по тълк. дело № 8/2017г. на ВКС, ОСГТК е даден отговор на посочените въпроси и са отпаднали процесуалните пречки за разглеждане на спряното т. дело № 1445/2017г., поради което същото следва да бъде възобновено. Мотивиран от горното, ВКС, ТК, състав на Второ отделение