Определение № 8728 от 23.09.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8101/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от Гражданско процесуалния кодекс (ГПК) вр. чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Постъпила е молба от С. В. Л., гражданин на Русия, чрез адв. Л. Цветков, с която се иска допълване на Решение № 4333 от 28.04.2025 г., постановено по адм. д. № 8101/2024 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение в частта за разноските. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна, председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, е изразила становище за неоснователност на молбата. Върховният административен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Молбата за допълване на постановения съдебен акт в частта за разноските е подадена в законоустановения едномесечен срок от постановяване на съдебното решение /чл. 248, ал. 1 от ГПК/, поради което е процесуално допустима. С Решение № 4333 от 28.04.2025 г. по адм. д. № 8101/2024 г. по описа на ВАС настоящата инстанция е отменила Решение № 4409 от 11.06.2024 г., постановено по адм. дело № 760/2024 г. по описа на Административен съд – Бургас в частта му, в която е отхвърлена жалбата на С. В. Л., гражданин на Русия, срещу Решение № 5342/08.04.2024г. на Председателя на ДАБ в частта му, с която на чужденеца е отказано предоставяне на хуманитарен статут, като, вместо това, e отменил Решение № 5342/08.04.2024г. на Председателя на ДАБ в частта му, с която на С. В. Л., гражданин на Русия, е отказано предоставяне на хуманитарен статут и е върнал делото във вид на преписка в отменената част на административния орган за ново произнасяне съгласно указанията по тълкуването и прилагането на закона, съдържащи се в мотивите на решението на ВАС. В останалата му част Решение № 4409 от 11.06.2024 г., постановено по адм. дело № 760/2024 г. по описа на Административен съд – Бургас, е оставено в сила. С настоящата молба С. В. Л. чрез процесуалния си представител иска решението на ВАС да бъде допълнено в частта за разноските, като допълнително бъде присъдена и своевременно поисканата държавна такса за касационното обжалване в размер на 70 лв., която е включена в представения по делото списък на разноските по реда на чл. 80 ГПК, както и адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред двете инстанции. Искането е частично основателно. Разпоредбата на чл. 92 от ЗУБ постановява, че съдебните производства по този закон се освобождават от държавни такси и заплащане на други разноски с изключение на разноските за експертиза, с корекцията, че такива не се дължат от чужденеца, ако той докаже, че не разполага със средства за задоволяване на основните си жизнени потребности. От анализа на нормата е видно, че тя е създадена с цел защита правото на лицата, търсещи закрила, на достъп до правосъдие. За да се обезпечи това тяхно право, жалбоподателите са освободени от заплащането на държавна такса за образуване на съдебно производство, за разноски за предоставена от съда правна помощ, за преводач и т. н. Независимо от това, оспорващите могат да направят разноски при заплащане на суми за експертни заключения, тогава когато не е налице изключението на специалния закон. Същите заплащат суми за адвокатско възнаграждение в случаите, когато не са поискали или не им е била предоставена безплатна правна помощ. Разпоредбата не създава благоприятен режим за административния орган и по никакъв начин не го освобождава от заплащане на съдебни разноски, направени от оспорващата страна. По отношение на административния орган-ответник намира приложение общата процесуална разпоредба на чл. 143, ал. 1 от АПК - при отмяна на обжалвания административен акт, ответникът дължи възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв. В конкретния случай адвокатът е направил своевременно искането си за присъждане на разноски и е представил доказателства за плащането им, ведно със списък за това. Предвид крайния резултат от оспорването и доколкото в Решение № 4333 от 28.04.2025 г., постановено по адм. д. № 8101/2024 г. по описа на Върховния административен съд липсва произнасяне по разноските, представляващи заплатени адвокатски възнаграждения пред двете съдебни инстанции, настоящият съдебен състав счита, че същите са надлежно поискани и реално платени в брой при подписването им, видно от представените договори за правни услуги. Доколкото,обаче, същите са заплатени за обжалване на решението както в частта му за отказа да се предостави бежански статут на чужденеца, така и в частта му да се предостави хуманитарен статут на същия, а съдебното решение на АССГ е отменено само в частта му за отказа да се предостави хуманитарен статут и е оставено в сила в другата му част, то на молителя следва да бъдат присъдени съдебни разноски за двете съдебни инстанции в размер на половината от платения за тези инстанции адвокатски хонорар. Предвид липсата на възражение за прекомерност на поисканите разноски за адвокатски хонорар от страна на ответника и в двете съдебни инстанции, на молителя следва да бъдат присъдени допълнително разноски за адвокатски хонорар за двете съдебни инстанции в размер общо на 4 350 / четири хиляди триста и петдесет/лв. Видно от посочената разпоредба на чл. 92 от ЗУБ обаче съдебните производства са освободени от внасянето на държавна такса, поради което искането за присъждането на заплатената държавна такса за касационното производство в размер на 70 лв. е неоснователно. Налице е хипотезата на недължимо заплатена държавна такса, която не следва да се възлага в тежест на ответника и касаторът може да изиска възстановяването ѝ като недължимо платена на основание чл. 4б от Закона за държавните такси, като следва да депозира нарочна писмена молба до председателя на Върховния административен съд, която трябва да притежава изискуемите реквизити и задължителни приложения. Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК Върховният административен съд, трето отделение