Определение № 331 от 25.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4849/2019 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Ю. В. и Ф. А. В. чрез техния процесуален представител адв. Т. З. срещу въззивно решение № 351 от 10.10.2019 г. по в.гр. № 569/2019 г. на Окръжен съд - Пазарджик. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на съществени съдопроизводствени правила и на материалния закон. Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване поради вероятна недопустимост, евентуално – поради противоречието му с практиката на ВКС. В писмен отговор на касационната жалба ответниците по касация М. Ю. В. и А. И. В. изразяват становище, че не са налице сочените от жалбоподателите основания за достъп до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване, съобрази следното: С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 208 от 19.06.2019 г. по гр.д. № 366/2018 г. на Районен съд - Велинград, с което е допуснато извършване на съдебна делба между съделителите М. Ю. В. и А. И. В. като съпрузи, и А. Ю. В. и Ф. А. В. като съпрузи, на недвижим имот, представляващ УПИ .... кв. .... по плана на [населено място], целият с площ 666 кв.м, при квоти 1/2 ид. част за съпрузите М. В. и А. В. в режим на СИО, и 1/2 ид. част за съпрузите А. В. и Ф. В. също в режим на СИО. По делото е установено и не е било спорно между страните, че са съсобственици на дворното място при равни права – по 1/2 ид.част, както и че в него има построени две самостоятелни жилищни сгради, изключителна собственост на отделните собственици. Жилищната сграда на жалбоподателите е построена в лицевата част на имота, а тази на ищците М. и А. В. - във вътрешността на имота. За да допусне до делба дворното място въззивният съд е приел, че от него за всяка от жилищните сгради могат да се обособят два самостоятелни имота, които отговарят по площ и лице на изискванията на закона. При формиране на този извод съдът се е позовал на заключението на приетата по делото съдебно техническа експертиза, според която в случая относно минималните размери на новообразуваните УПИ следва да намери приложение разпоредбата на чл. 19, ал.1, т.5 ЗУТ, тъй като урегулираният поземлен имот се намира в населено място с преобладаващ стръмен терен, с денивелация над 10%. При съобразяване площта и разположението на жилищните сгради, разстоянията между тях, както и лицето на парцела, вещото лице е предложило вариант за разделяне, при който за достъп до вътрешния парцел е предвидена улица - тупик с широчина 3.5 м, съгласно разпоредбата на чл. 81, ал.1 ЗУТ. По този начин вътрешният парцел ще има лице, равно на ширината на улицата - 3.5 м, а външният ще има лице откъм съществуващата улица и откъм улицата- тупик. Препис от заключението на вещото лице е изпратено на [община] за становище относно поделяемостта на имота, съгласно разпоредбата на чл. 201 ЗУТ. Със становище от 27.03.2019 г. главният архитект на общината е дал становище, че имотът е поделяем. По искане на районния съд относно уточняване на конкретните параметри за разделяне на процесния УПИ на два самостоятелни урегулирани поземлени имота, с допълнително становище главният архитект е уведомил съда, че имотът е поделяем. Към това становище е представена и Заповед от 14.12.2018 г., с която е дадено мотивирано предписание до страните за внасяне на проект за изменение на регулацията. В изпълнение на това предписание съделителят М. В. е внесъл проект за разделяне на УПИ .... в два варианта. Проектите са разгледани от ЕСУТ, който е приел вариант втори и е оправомощил главния архитект да одобри този вариант, при който двата новообразувани парцела са с равни площи съответно по 298.55 кв.м. В решение № 293 от 12.12.2011 г. по гр.д. № 265/2011 г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 131 от 27.05.2016 г. по гр.д. № 600/2016 г. на ВКС, І г.о., решение № 311 от 18.12.2012 г. по гр.д. № 268/2012 г. на ВКС, І г.о. и решение № 201 от 19.10.2015 г. по гр.д. № 2585/2015 г. на І г.о., е прието, че допустимостта на съдебната делба на застроено съсобствено дворно място се преценява с оглед състоянието на имота към момента на приключване на съдебното дирене в първата фаза на производството, включително с оглед градоустройствения статут на имота. Ако по делото се установи, че от дворното място могат да бъдат обособени два или повече самостоятелни УПИ при спазване изискванията на чл. 19 ЗУТ и действащият план за регулация бъде изменен, делбата ще бъде допустима. Приема се, че процедурата по чл. 201 ЗУТ следва да бъде проведена в първата фаза на делбеното производство, тъй като до приключването й със заповед за одобряване на изменение на ПУП делбата на съсобствения имот би била недопустима, т.е. възприето е разбирането, че административното производство по изменение на подробния устройствен план за регулация има преюдициално значение за правилното решаване на въпроса за допустимостта на делбата на съсобствен УПИ, в който има изградени сгради, индивидуална собственост на собствениците на терена. С оглед на изложеното и при съобразяване на разясненията, дадени в т.1 от ТР № 1 от 09.07.2019 г. по тълк.д. № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият състав намира, че съществува вероятност въззивното решение да е недопустимо като постановено при наличие на основание за спиране по чл. 229, ал.1, т.4 ГПК, доколкото по настоящото дело няма данни до приключване на устните състезания пред въззивната инстанция за завършване на процедурата по чл. 201 ЗУТ с издаване на заповед за изменение на плана за регулация или с отказ за одобряване на предложеното изменение. Водим от гореизложеното съдът