Определение № 7725 от 09.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 778/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административвнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по частната жалба на Сдружение „За чиста Добруджа“ против определение № 40089 от 01.12.2025г., постановено по адм.д. № 12566/2025г. по описа на Административен съд – София град. Релевира оплакване за неговата неправилност, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост. Иска отмяната му и връщане на делото на административния съд за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по същество по оспорването и направеното искане за спиране на изпълнението на обжалвания административен акт. Ответникът по частната жалба не изразява становище. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. С обжалваното определение № 40089 от 01.12.2025г., постановено по адм.д. № 12566/2025г. по описа на Административен съд – София град съдът е оставил без разглеждане жалбата на Сдружение „За чиста Добруджа“ против Решение № Л-868/29.10.2025 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и искането за спиране на изпълнението на оспореното решение. Съдъте приел, че подадената жалба и искането за спиране на обжалваното решение на КЕВР са недопустими по следните съображения: Началото на административното производство по издаване на оспореното решение е поставено със Заявление вх. № Е-ЗЛР-Л-150 от 22.10.2025 г. депозирано от „Тесса Грийн Енерджи“ ЕООД, с искане за издаване на лицензия за дейността „производство на електрическа енергия“ с условие за изграждане на енергиен обект, на основание чл. 39, ал. 1, т. 1 и ал. 3 ЗЕ, във връзка с чл. 9, ал. 1, т. 1 и чл. 18, ал. 1 НЛДЕ. С оспореното решение на основание чл. 21, ал. 1, т. 1, чл. 39, ал. 1, т. 1 и ал. 3 ЗЕ във вр. с чл. 9,ал. 1, т. 1, чл. 18, ал. 1 и 2 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране дейностите венергетиката (НЛДЕ), на „Тесса Грийн Енерджи“ ЕООД, ЕИКЕИК е издадена лицензия № Л-868-01 от 29.10.2025 г. за извършване на дейността „производство на електрическа енергия“ за срок от 20 години, който срок започва да тече от датата на решението на КЕВР за разрешаване започване на осъществяването на лицензионната дейност чрез енергиен обект – вятърна електрическа централа „Стражица“ с обща инсталирана мощност 70,0 MW, която съдържа условията за изграждане на този обект, срок за започване на лицензионната дейност, както и специалните условия за осъществяване на дейността. С решението са одобрени и Приложение № 1 „График със срокове на строителството на енергийния обект“ и Приложение № 2 „Описание на енергийния обект с неговите технически и технологични характеристики“ към Лицензия № Л-868-01 от 29.10.2025 г. За да приеме оспорването за недопустимо, респ. искането за спиране на изпълнението на обжалвания административен акт, съдът е посочил, че жалбоподателят не е участник в административното производство и няма гарантирано право на участие в него. Не е налице непосредствено засягане на правата и законните интереси на сдружението, а административното производство се е развило единствено между „Тесса Грийн Енерджи“ ЕООД и КЕВР по повод заявлението за издаване на лицензия, като в това производство не участват заинтересовани лица, които пряко и непосредствено да са засегнати от административния акт. Не е налице пряк и личен интерес от оспорване, поради което жалбата е недопустима. Недопустимостта на жалбата обуславя и недопустимост на искането за спиране на изпълнение на обжалвания административен акт. Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно. Правилно е преценил съдът, че Сдружение „За чиста Добруджа“ не притежава правен интерес да оспорва Решение № Л-868/29.10.2025 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране, доколкото не е страна в материалното правоотношение и не е страна в процесуалното административно правоотношение да иска издаване на административен акт - лицензия за дейността „производство на електрическа енергия“ с условие за изграждане на енергиен обект, на основание чл. 39, ал. 1, т. 1 и ал. 3 ЗЕ, във връзка с чл. 9, ал. 1, т. 1 и чл. 18, ал. 1 НЛДЕ. Актът на КЕВР срещу който е насочена жалбата предоставя общо правомощие на дружеството да извършва лицензираната дейност, която е допустима по закон и е уредена в рамките на закона, но не е свързан с конкретно действие, застрашаващо природната среда. По тази причина частният жалбоподател неоснователно се позовава на права, произтичащи от Орхуската конвенция. Като е приел, че жалбата е недопустима на осн. чл. 159, т.4 АПК, АССГ е постановил правилно определение, което следва да се остави в сила. Водил от изложеното, Върховният административен съд