Определение № 9810 от 15.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10075/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Дая тур“ ЕООД със седалище гр. София против определение № 19355 от 05.06.2025г., постановено по адм. д. № 5739/2023г. по описа на Административен съд – София – град, с което на основание чл. 213а ал. 1 изр. второ АПК е върната частната жалба на дружеството срещу определение № 9253 от 19.06.2024г. по адм. д. д. № 5739/2023г. по описа на АССГ. С частната жалба се твърди неправилност на оспореното определение, като постановено в противоречие със закона и целта на същия. Навежда съображения, че подадената от него частна жалба е редовна и не е следвало да бъде върната. Посочва, че постановеното от съда определение е преждевременно, тъй като твърди, че все още не се дължи държавна такса по подадената жалба, тъй като е имало висящи производства по оспорване на други определения. Поради това иска оспореното определение да бъде обезсилено, алтернативно отменено, като бъде постановен акт по същество или алтернативно делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира разноски. Ответниците главния архитект на Столична община /СО/ и „Софи център“ ООД със седалище гр. София, чрез процесуалните си представители, изразяват становище за неоснователност на частната жалба Ответникът главния архитект на СО претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК по пощата, от надлежна страна, адресат на оспореното определение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да постанови оспореното определение съставът на АССГ е приел, че с разпореждане от 12.08.2024г. е оставил частната жалба вх. № 24446 от 09.08.2024г. на дружеството без движение, като е дадено указани в 7 дневен срок, в който да бъде заплатена дължимата се държавна такса за оспорване. Посочил е и че с разпореждането, с което са дадени указания, изрично е посочено, че при неизпълнение на указанията на съда, частната жалба ще бъде върната. Приел е, че дружеството - частен жалбоподател е било редовно уведомено за това разпореждане чрез управителя си, който го е получил лично на 13.09.2024г. Установил е, че в дадения срок за отстраняване на нередовностите и заплащането на държавна такса, който е изтекъл на 20.09.2024г., както и до момента на постановяване на оспореното определение от 05.06.2025г., такава не е заплатена. Поради това първоинстанционният съд е приел, че не са отстранени нередовностите в частната жалба и съответно на основание чл. 213а ал. 1 изр. второ АПК е върнал същата. Определението е правилно. Съгласно чл. 213а ал. 1 АПК "Съдията - докладчик в първоинстанционния съд извършва проверка на редовността на касационната жалба или протеста и ако не отговарят на изискванията на чл. 212 и 213, с разпореждане ги оставя без движение и изпраща съобщение на оспорващия да отстрани нередовностите в 7-дневен срок от получаването му. Когато нередовностите не се отстранят в срок, първоинстанционният съд връща жалбата или протеста". В случая видно от доказателствата безспорно е, че в дадения срок, който е изтекъл на 20.09.2024г., а и до постановяване на оспореното определение от 05.06.2025г., нередовностите в частната жалба вх. № 24446 от 09.08.2024г. не са били отстранени, поради и което са били налице предпоставките на чл. 213а ал. 1 посл. изречение АПК за връщане на тази частна жалба. Следва да се посочи и че са неоснователни възраженията на дружеството частен жалбоподател в това производство, че не е следвало събирането на държавна такса, тъй като е имало други висящи оспорвания срещу други определение. Съгласно препращащата разпоредба на чл. 231 АПК „По отношение на частната жалба се прилагат съответно разпоредбите на чл. 212, 213 и 213а“. Чл. 213 т. 3 АПК предвижда, че при подаване към жалбата или протеста се прилага и документ за платена държавна такса. Наличието на дружи подадени жалби срещу други съдебни актове е неотносимо към задължението при подаване на частната жалба да бъде заплатена държавната такса и жалбата да е придружена с представен документ за това. Последицата от невнасянето на дължимата държавна такса съгласно чл. 213а ал. 1 изр. второ АПК е връщането на частната жалба. По изложените съображения оспореното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на частния жалбоподателя за присъждане на разноски. Искането в тази връзка на ответника главния архитект на СО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция като основателно съгласно чл. 143 ал. 3 АПК във връзка с чл. 236 АПК, следва да бъде уважено, като същото следва да бъде определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ в минимален размер от 200 /двеста/ лева.