Определение № 386 от 15.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 177/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Л. Т. К. против определение № 2081 от 03.12.2024 г., постановено по адм. дело № 557/2024 г. по описа на Административен съд – Кюстендил, с което подадената от К. жалба е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Моли да бъде отменено. Ответникът – кмет на община Кюстендил оспорва частната жалба. Моли определението на административния съд да бъде оставено в сила, с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Като взе предвид изложеното в частната жалба и данните по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следваното: Частната жалба е подадена в срок и страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: Административният съд правилно приема, че оспореното от Л. К. писмо № 94-00-2590/ 22.10.2024г. на кмета на община Кюстендил, с което на основание чл. 195, ал. 5 ЗУТ е наредено на Р. Д. С. и на Г. Д. С. да предприемат необходимите действия за подмяна на канализационната тръба на собствената им сграда с идентификатор 41112.503.88.3, находяща се в ПИ с идентификатор 41112.503.88 по КК на гр. Кюстендил, за който е отреден УПИ XV-6105, кв. 295 по плана на града, по същността си представлява заповед по чл. 195, ал. 5 ЗУТ. Законосъобразно е заключението, че това производство се развива само между административния орган и адресатите на акта, на които със заповедта са възложени задължения относно собствения им строеж. Други лица, включително собствениците на терена или на други обекти в същия урегулиран имот, не са страни по административното правоотношение и не могат да участват в производството. Следователно право да оспорят акт с такъв характер имат лицата, на които с разпоредителната част са възложени задължения, т.е. са негови адресати. Частният жалбоподател не е адресат на административния акт и този акт не засяга неговата правна сфера, поради което, както административния съд правилно приема, същият няма правен интерес от оспорване на заповедта на кмета на община Кюстендил и жалбата му се явява недопустима при условията на чл. 159, т. 4 АПК. Подаденият от К. сигнал за извършено от адресатите на административния акт незаконно строителство в същия урегулиран имот, също не обосновава правния му интерес от оспорване, тъй като няма отношение към издадената заповед. Освен това в случая частният жалбоподател не обосновава пряко, непосредствено и лично засягане на свои права и интереси, настъпило от обжалвания акт, а претендира неблагоприятни последици за лицата, адресати на заповедта. По тези съображения Върховният административен съд приема, че не са налице основания за отмяна на обжалваното определение. Съдебният акт е правилен и следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане, обстоятелството, че кметът на община Кюстендил се представлява в настоящото производство от юрисконсулт, който представя писмен отговор по частната жалба и на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 25а, ал. 3 от Наредба за заплащането на правната помощ, настоящият съдебен състав приема, че частният жалбоподател следва да заплати на община Кюстендил, юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лв. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,