Определение № 3688 от 01.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2876/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Е. Д. М., понастоящем в затвора [населено място], чрез адв. М. Тодоров, против определение № 141/06.02.2026 г., постановено по адм. дело № 502/2025 г. по описа на Административен съд – София-област, с което е върната исковата му молба, подадена против Административен съд София-град за присъждане на обезщетение в размер на 20 000 лева за претърпени неимуществени вреди, и производството по делото е прекратено. Излага доводи за неправилност на обжалваното определение, поради и което счита, че същото следва да бъде отменено, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. На 26.03.2026 г. в канцеларията на ВАС е постъпила и частна жалба с вх. № 8907/26.03.2026 г. по описа на ВАС, подадена лично от Е. Д. М. против определение № 141/06.02.2026 г., постановено по адм. дело № 502/2025 г. по описа на Административен съд – София-област, с която се иска отмяна на оспореното определение. Ответната страна - Административен съд София-град, в срока по чл. 232 АПК не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че същата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, и от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд - София-област е образувано въз основа на определение № 12391/15.03.2025 г., постановено по гр. дело № 27534/2023 г. по описа на Софийски районен съд, с което производството по делото е прекратено и е изпратено по подсъдност на Административен съд София – област. Е. Д. М. е подал искова молба, неправилно наименувана „жалба“ с вх. № 141905/22.05.2023 г. по описа на СРС, против Административен съд – София – град, с която се иска ответникът да му заплати сумата от 20 000 лева като обезщетение за причинени му неимуществени вреди, в резултат на нарушения на законодателството на Европейския съюз, а именно: чл. 1 и чл. 3, чл. 14, чл. 17 и чл. 18 ЕКЗПЧ, чрез непроизнасяне от съда по твърденията му за нарушени права от Главна дирекция „Охрана“ в предявения пред АССГ иск. М. посочил още, че действията на съдията, постановил решение № 7531/13.12.2021 г. по адм. дело № 2072/2020 г. по описа на АССГ представляват злоупотреба с право - превратно и немотивирано. Искът е квалифициран от Е. М. като такъв с правно основание чл. 2в, т. 1 ЗОДОВ, а периодът на настъпване на вредите - 13.12.2021 г. - 22.05.2023 г. С разпореждане № 938/14.05.2025 г. административният съд е оставил без движение исковата молба на М., като му е дал изрични указания да отстрани констатираните нередовности по нея, а именно: да конкретизира в какво се изразяват и от какво произтичат претърпените от него неимуществени вреди, в периода, за който се претендира обезщетение; да уточни и конкретните съдебни актове и/ или действия и/или бездействия на АССГ по посоченото в исковата претенция съдебно производство, от които твърди да произтичат вредите; да посочи кои негови основни права са накърнени от АССГ, като уточни и конкретизира в какво се изразява твърдяното нарушение от страна на съда; да обоснове по отношение на всяка една от посочените разпоредби с кой акт, действие или бездействие АССГ е допуснал твърдяно нарушение. Във връзка с дадените указания, процесуалният представител на Е. Д. М. – адв. Тодоров, подал молба, с която внесъл уточнения по констатираните от съда нередовности по подадения иск. С оспореното в настоящото производство определение АССО приел, че така подадената от Е. Д. М. искова молба не само, че е нередовна, но и недопустима. Посочено е, че от направените от процесуалния представител на ищеца уточнения е видно, че се претендира, че АССГ е нарушил нормите на чл. 1 и чл. 3, чл. 14, чл. 17 и чл. 18 от Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи /КЗПЧ/. Поради това, административният съд посочил, че съгласно чл. 32 КЗПЧ, Европейският съд по правата на човека се произнася по въпроси, засягащи тълкуването и прилагането на конвенцията и на протоколите към нея, които са отнесени до него в съответствие с чл. 33, 34, 46 и 47. Именно поради това предявеният в случая иск по реда на чл. 2в, ал. 1 ЗОДОВ за обезвреда на нарушение на КЗПЧ е приет за недопустим. По отношение на останалите цитирани от М. разпоредби съдът приел, че същите регламентират общи принципи, поради и което той не е посочил конкретен акт от първичното или вторичното право на ЕС, който да е бил нарушен от АССГ при постановяване на съдебен акт. В заключение е посочено, че като цяло оплакванията на ищеца се свеждат до приетото от АССГ и съответно крайния изход по адм. дело № 2072/2020 г. Определението е валидно, допустимо и правилно. Настоящата съдебна инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд за нередовност на подадената искова молба с вх. № 141905/22.05.2023 г. по описа на СРС, която нередовност не е отстранена от Е. Д. М. въпреки конкретните указания, които са му дадени от съда, поради и което правилно АССО е върнал исковата молба. Всеки, който предявява иск, е длъжен да подаде в съда искова молба със съдържание и приложения, каквито се изискват съгласно разпоредбите на чл. 127 и чл. 128 от Гражданскопроцесуалния кодекс. Съдът проверява редовността на исковата молба. В случай, че исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 127 ГПК и чл. 128 ГПК, на ищеца се изпраща съобщение да отстрани в 7-дневен срок допуснатите нередовности. Когато ищецът не изпълни в срок дадените му указания, исковата молба се връща. Както бе посочено, съдът е сторил необходимото и е изпълнил нормативното си задължение да даде указания на ищеца за отстраняване на нередовностите по исковата молба. Неизпълнението на дадените указания от страна на М., съответно процесуалния му представител, в резултат на неизясняване на обстоятелствата, на които се основава искът, прави същият недопустим, поради което производството по делото правилно е било прекратено. Следва да се посочи още, че изложените в обстоятелствената част на исковата молба и уточнениевто разпоредби на ЕКПЧ регламентират общи принципи и не покриват изискването за посочване на конкретен акт от първичното или вторичното право на ЕС, конкретна нарушена правна норма на Съюза, която да предоставя права на частноправните субекти. Така констатираните слабости са съществени за изясняване предмета на спора и обстоятелствата, при които се твърди да са получени сочените неимуществени увреждания. Същите потвърждават крайния извод на съдебния състав за липса в исковата молба на изискуемата по закон конкретика, която да обезпечи както правилното определяне предмета на спора, така и равнопоставеността на двете страни в състезателното производство. Отговорността на държавата, макар и безвиновна, е конкретна, а не абстрактна и може да бъде ангажирана след пълно и точно определяне на параметрите на противоправните действия, за които се търси обезвреда. Без тяхната достатъчна индивидуализация съдът не е в състояние да прецени и това дали изобщо се касае за правораздавателна дейност на съдилищата или за тяхна спомагателна за правораздаването или техническа такава. Също така, правилно административният съд е посочил, че в крайна сметка оплакванията на М. се отнасят до крайния изход на производството по адм. дело № 2072/2020 г. по описа на АССГ. Тоест, претенциите на ищеца всъщност се изразяват в искане за преразглеждане на приключили съдебни производства, което, както е посочено, е несъвместимо с предмета и функциите на отговорността по чл. 2в ЗОДОВ и съответно е недопустимо. Въз основа на изложеното, обжалваното определение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на трето отделение,