Определение № 2882 от 05.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1622/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. С частна жалба от Б. А. Т. се обжалва определение № 6010/19.12.2024г., постановено по гр. д. № 4846/2024г. на ВКС, ІV ГО, с което е оставена без разглеждане молбата му с вх.№ 18744/29.06.2023г., уточнена на 07.11.2024г., за отмяна на влязлото в сила постановление за възлагане на недвижим имот от 27.05.2020г. по изп.дело № 398/2011г. на ЧСИ с рег.№ * в КЧСИ и с район на действие ОС-Пловдив. В жалбата се поддържа, че определението е неправилно и се иска отмяната му. Според жалбоподателя, доколкото искането е за отмяна на влязлото в сила постановление за възлагане на недвижим имот, а не на влязло в сила решение на Окръжен съд, то ВКС неточно се е позовал на разясненията, дадени в т.3 от ТР №7/31.07.2017г. по тълк.дело № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС. Ответникът по частната жалба С. П. Ж. (длъжник по изп.д.№ 398/2011г) излага съображения за основателност на жалбата. Ответникът по частната жалба „Юробанк България“ АД-взискател в изпълнителното производство, чрез процесуалния си представител оспорва същата, като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на ІV ГО, за да се произнесе по частната жалба, взе предвид следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото и е процесуално допустима. Разгледана по същество съдът намира същата за неоснователна по следните съображения: С молба с вх. № 18744/29.06.2023г., уточнена на 07.11.2024г., Б. Т. е поискал, на основание чл. 303, ал.1, т.2 и т.5 ГПК, да бъде отменено влязлото в сила постановление за възлагане на недвижим имот от 27.05.2020г. по изп.д.№ 398/2011г. на ЧСИ с рег.№ * в КЧСИ. Молителят е изложил твърдения за допуснати процесуални нарушения, водещи до нарушаване на правото му на защита, както и е изразил съмнения в действията на съдебния изпълнител, които счита, че не са безпристрастни. Предходният състав на ВКС е счел молбата за процесуално недопустима и я е оставил без разглеждане, изхождайки от разясненията, дадени в т.3 от ТР №7/31.07.2017г. по тълк.дело № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС. Този състав на ВКС намира, че атакуваното определение е валидно, допустимо и правилно. Отмяната е самостоятелно съдебно производство за извънсъдебен контрол на влезлите в сила решения, когато те са неправилни поради някоя от лимитативно посочените хипотези в чл. 303, ал. 1 и чл. 304 ГПК. Целта е да бъде преодоляна формираната сила на пресъдено нещо на неправилния съдебен акт с оглед основанията в цитираните разпоредби, съответно да бъде възстановена висящността на исковото производство. В случая се претендира отмяна на изпълнителни действия-постановление за възлагане на недвижим имот. Съгласно чл.307, ал.1 ГПК по допустимостта на молбата за отмяна Върховният касационен съд се произнася в закрито заседание. Проверката обхваща: подлежи ли атакуваният акт на отмяна по реда на чл. 301 ГПК; молбата подадена ли е от легитимирано лице; спазен ли е преклузивният срок за подаването й и дали молбата е редовна. В ТР от 20.05.2022г. по тълк. дело № 6/2020г. на ОСГТК на ВКС е прието, че не подлежат на отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК влезлите в сила постановления по чл. 496, ал.1 ГПК за възлагане на недвижими имоти, тъй като постановлението за възлагане не е акт на съда, не се постановява в правораздавателно производство и няма ефектите на съдебно решение, поради което не следва да се включва в предмета на производството по Глава ХХІV ГПК. Аргумент за недопустимост на отмяната на постановлението за възлагане на недвижим имот по реда на чл. 303 ГПК е и задължителната практика на ВКС, обективирана в т. 3 от Тълкувателно решение от 31.07.2017г. по тълк. дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, според която решенията на окръжния съд, постановени по жалба срещу действията на съдебен изпълнител, не подлежат на отмяна по Глава ХХІV ГПК. Следователно на още по-голямо основание не подлежат на отмяна и изпълнителните действия, законосъобразността на които е предмет на такива съдебни решения, включително издадено постановление за възлагане на имот. По изложените съображения, молбата на Б. Т. за отмяна на постановление за възлагане на недвижим имот е процесуално недопустима. Като е достигнал до същия правен извод, предходният състав на ВКС е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО