Определение № 45 от 29.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4029/2020 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал.3, т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 2359/12.06.2020 г. на „Алекса”-ЕООД, Н. К. Л. и П. А. Л., всички представлявани от адв. А. Д. - К., срещу въззивно определение № 46/10.04.2020 г., постановено по възз.ч.гр.д. № 57/2020 г. по описа на АС – Велико Търново. С обжалваното определение е потвърдено разпореждане № 896/16.12.2019 г. по ч. гр.д.№ 391/2019 г. на Ловешкия окръжен съд за връщане на частната жалба на касаторите срещу въззивно определение № 855/01.11.2019 г. на същия съд и по същото дело, постановено в заповедно производство по чл.417 – чл.419 ГПК, по искане за отмяна на разпореждане за допускане на незабавно изпълнение и обезсилване на изпълнителен лист, издаден заедно със заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 1696/2018 г. на Районен съд- Ловеч. В частната касационна жалба се сочи, че обжалваното определение на апелативния съд е незаконосъобразно и се моли за неговата отмяна. В изложението на касаторите са релевирани доводи за допускане на касационния контрол поради очевидна неправилност на въззивния акт, както и с оглед точното приложение на закона и за развитието на правото по следните въпроси: 1) има ли преграждащ характер за по- нататъшното развитие на делото обжалваното пред апелативен съд разпореждане на окръжен съд, с което е върната частната им жалба срещу определението на този съд за оставяне без уважение на искане за обезсилване на изпълнителния лист; 2) включва ли се в защитата по реда на чл. 419 ГПК при отмяна на заповедта за незабавно изпълнение и обезсилването на изпълнителния лист; 3) отмяната на разпореждането за незабавно изпълнение по реда на чл. 419, ал. 1 ГПК обуславя ли обезсилване на заповедта за изпълнение и на издадения въз основа на нея изпълнителен лист. Ответникът по частната жалба „Първа инвестиционна банка” – АД в срока за отговор не е взел становище. Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, като съобрази данните по делото намира, че частната касационна жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Съображенията за това са следните: Съгласно т. 8 от ТР 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване. Анализът на нормативната уредба, в това число на разпоредбите на чл. 413, ал. 1 ГПК и чл. 419, ал. 1 ГПК, налага извод за необжалваемост на въззивните актове, постановявани в него, тъй като то е уредено като двуинстанционно и законът не е предвидил, че в посочените хипотези въззивните определения, независимо от това дали с тях се уважава или отхвърля частната жалба, подлежат на касационно обжалване (по арг. от чл. 413, ал. 2, чл. 418, ал. 4, чл. 419, ал. 1 ГПК). Поради това и по силата на чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване пред ВКС изобщо постановените в същото определения – включително преграждащите и тези, които обективират произнасяне по самостоятелни въпроси, свързани с предмета на заповедното производство. По смисъла на чл. 274, ал.3, т. 2 ГПК подлежат на касационно обжалване въззивните определения, даващи разрешение по същество на други производства, свързани със съответното основно производство и обусловени от него. Заповедното производство е самостоятелно и специално производство пред съд, насочено да създаде съдебно изпълнително основание за принудително събиране на безспорни вземания. Поради това и то не е „друго производство“, свързано с исковия процес - законът го е уредил като самостоятелно, факултативно и предшестващо исковото производство, като правният интерес от последното произтича от оспорване с възражение на вземането, за което вече е издадена заповед за изпълнение в заповедното производство. От друга страна, поначало триинстанционно разглеждане законодателят е предвидил за исковите производства, а в случаите, когато предвижда такова и за други уредени в ГПК производства, различни от исковите, това е изрично указано (напр. - чл. 396, ал. 2, чл. 540 ГПК), като по отношение на заповедното производство аналогична разпоредба не е предвидена. Атакуваното определение на АС – Велико Търново не попада в обхвата на визираните в чл. 274, ал. 3 ГПК производства, в това число не съставлява преграждащо такова по смисъла на разпоредбата. С него двуинстанционният контрол на акт, свързан с предмета на заповедно производство, е изчерпан и поради това касационната проверка е изключена. Извън това, по въпроса за обезсилването на изпълнителен лист (и в кои случаи), издаден в производство по чл.417 – чл.418 ГПК, когато вземането по заповедта е оспорено и е висящ исковият процес за установяване дали то съществува и в какъв размер, разрешение е дадено с постановките по т.12 и т.13 от ТР 4/18.06.2014 г. на ОСГТК, в които са разяснени хипотезите, в които изпълнителният лист би подлежал на обезсилване или страната ще има право да й бъде издаден обратен изпълнителен лист. Предвид всичко изложено, частната касационна жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение