Определение № 5665 от 30.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5180/2025 г.
ВАСЧетвърто отделение30.05.2025 г.докладчик Таня Дамянова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 426 от 17.04.2025 г. на Комисията за защита на конкуренцията по преписка вх. № КЗК-310/311/2025 г. В ЧАСТТА МУ, с която е оставено без уважение искането на "ТОП ХОСПИТАЛ СЪРВИС" ЕАД, направено в жалба с вх. № ВХР-561/24.03.2025 г., за налагане на временна мярка "спиране" на процедура с предмет: "Доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация, обучение и гаранционен сервиз на медицинска апаратура и оборудване по обособени позиции – ВТОРА ЧАСТ" по отношение на обособени позиции №№ 5 и 25. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ТОДОР ПЕТКОВ секретар: Членове: /п/ КРАСИМИР КЪНЧЕВ /п/ ТАНЯ ДАМЯНОВА
Мотиви
Производството е по чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.216а и чл.204, ал.1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Образувано е по частна жалба на "Топ Хоспитал Сървис" ЕАД със седалище в град София против определение № 426 от 17.04.2025 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК, Комисията) по преписка вх. № КЗК-310/311/2025 г. като в допълнителна молба от 28.04.2025г. е уточнено, че определението се оспорва в частта му, с която е оставено без уважение искането на дружеството за налагане на временна мярка „ спиране на процедурата“ по отношение на обособени позиции №№ 5 и 25 на обществена поръчка с предмет В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон, процесуалните правила и необоснованост. Поради това се претендира за неговата отмяна и за налагане на временна мярка спиране на процедурата за възлагане на обществената поръчка. Ответникът – министърът на здравеопазването, оспорва частната жалба. В представеното писмено възражение излага подробни доводи за законосъобразност на определението на КЗК. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. След преценка на доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока, визиран в чл.216а, ал.1 от ЗОП. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение Комисията за защита на конкуренцията е оставила без уважение искането на "Топ Хоспитал Сървис" ЕАД за налагане на временна мярка „спиране на процедурата“ за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Доставка, монтаж, въвеждане в експлоатация, обучение и гаранционен сервиз на медицинска апаратура по обособени позиции – ВТОРА ЧАСТ", в частта по обособени позиции № 4- Комбиниран апарат за синхронизирана вентилация - 10 броя; № 5- Компютърно-томографска система за изследване при деца - 4 броя и № 25- Магнитен резонанс за педиатрични изследвания, с напрегнатост на полето 1.5 Т, с инжектор – 1 брой, уникален номер на процедурата в РОП 00080-2025-0003. Изложените от дружеството основания за налагане на мярката са свързани с превес на обществения интерес възлагането на поръчката, касаеща медицинско оборудване, да бъде сторено след провеждането на законосъобразна процедура. Излага твърдения, че поставените от възложителя условия са дискриминационни и обективно препятстват състезателното начало и противоречат на основните принципи на ЗОП, разписани в чл.2, ал.1 от ЗОП. Счита, че обстоятелството, че поставените от възложителя условия са изключително ограничителни за участие в процедурата, ще доведе до необратими вреди и би могло да е опасно за здравето на лицата, настанени в лечебните заведения на територията на Република България. КЗК е приела, че искането за налагане на временна мярка по чл.203, ал.1 от ЗОП е неоснователно, поради което го е оставила без уважение. За да достигне до този извод, КЗК е приела, че дружеството не е изложило конкретни обстоятелства, даващи основание за преценка, че интересите му ще бъдат увредени по необратим начин, който би могъл да бъде възпрепятстван чрез налагането на обезпечителната мярка. КЗК е разгледала главния аргумент, обосноваващ искането на жалбоподателя за налагане на временната мярка, а именно необходимостта от провеждане на законосъобразна процедура, но е посочила, че на този етап от производството преценката за изначално и съществено опорочаване на процедурата и незаконосъобразност на решението за откриването й, е недопустима. Поради това е приела, че този аргумент не може да послужи като основание за спиране на конкретната обжалвана процедура. При извършената преценка на възможните последици от налагането на временната мярка върху всички интереси, които биха могли да бъдат засегнати, КЗК е приела, че спирането на процедурата би оказало негативно въздействие върху възложителя и върху обществото като цяло с оглед специфичния предмет на обжалваната поръчка- доставка на медицинско оборудване. Поради това КЗК е преценила, че следва да се даде приоритет на интересите на възложителя, които съвпадат с интересите на обществото, а не на икономическия интерес на жалбоподателя. В тази връзка КЗК е приела, че случаят попада в хипотезата на чл.204, ал.3 от ЗОП, тъй като от спирането на процедурата ще настъпят значително по-големи вреди за засегнатите страни - възложител и обществото като цяло, които превишават ползата от нейното налагане. Комисията е счела, че интересите на жалбоподателя няма да бъдат нарушени с оглед на забраната за сключване на договор с определения изпълнител до влизане в сила на всички решения по процедурата, установена в чл.112, ал.8 от ЗОП. След справка в страницата на процедурата в ЦАИС-ЕОП се установява, че по отношение на Обособена позиция № 4 процедурата е прекратена от възложителя с решение № D42790393 от 28.03.2025г. на основание чл.110, ал.1, т.5 от ЗОП. Съдът намира, че определението на КЗК в обжалваната му част (досежно обособени позиции №№ 5 и 25) е правилно и при постановяването му не са осъществени нарушения, изискващи отмяната му. По силата на чл.203 от ЗОП, жалбата срещу решение на възложителя с изключение на жалба срещу решението за определяне на изпълнител, не спира процедурата, освен когато е поискана такава временна мярка. Тази законодателна уредба води до извод, че общественият интерес изисква продължаване на процедурата и тя може да бъде спряна само по изключение - при мотивирано искане на жалбоподателя и съответствие с изискванията на чл.204, ал.2 от ЗОП. Искането за налагане на временна мярка спиране на процедурата, направено с жалбата срещу решението за откриване на процедурата (стр.12 от жалбата до КЗК) е обосновано изключително пестеливо от жалбоподателя с обстоятелството, че поставените технически изисквания към апаратурата са дискриминативни и продължаването на процедурата би могло да доведе до необратими вреди и би могло да е опасно за здравето на лицата, настанени в лечебните заведения. Противно на изложеното в частната жалба, в определението на КЗК са изложени подробни мотиви, отразяващи извършения от комисията анализ на твърденията на жалбоподателя. Освен това при постановяване на обжалваното определение КЗК се е съобразила с изискванията на чл.204, ал.2 от ЗОП и е обсъдила възможните последици от налагането на временна мярка за всички интереси, които могат да се увредят, включително за обществения интерес. Съдът споделя изцяло направените от КЗК изводи, че изложените от жалбоподателя обстоятелства не водят до извод за увреждане на неговите интереси в степен, противопоставима на интересите на възложителя и обществото. Съдът споделя изцяло изводите на КЗК за неоснователност на искането за налагане на временна мярка „спиране на процедурата“ по отношение на обособени позиции №№ 5 и 25. В конкретната хипотеза е обжалвано решение за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет доставка на медицинско оборудване в частта му по обособени позиции №№ 5 и 25. Комисията правилно е съобразила обстоятелството, че медицинското оборудване по процесните обособени позиции касае лечението на деца. Съобразно документацията на поръчката, тя се възлага в рамките на Компонент № 1 „Модернизиране на системата за педиатрични грижи в страната“ от Инвестиция С12.I1 „Модернизиране на болничните заведения“, финансирана със средства от Националния План за възстановяване и устойчивост, с краен срок на изпълнение – 31.12.2025 г. С оглед на залегналите Закона за здравето принципи, опазването на здравето на гражданите като състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие е национален приоритет и се гарантира от държавата чрез осигуряване на достъпна и качествена здравна помощ при това с приоритет за децата и осигуряване на особена здравна закрила за тях. Съответно налагането на временната мярка ще доведе до нарушаване на тези принципи и ще препятства основното право на достъпна медицинска помощ, при това на деца. Поради това несъмнено интересът на възложителя, но и на обществото като цяло изисква продължаване на процедурата за доставка на медицинското оборудване по обособени позиции 5 и 25- компютърно-томографска система за изследване при деца - 4 броя и магнитен резонанс за педиатрични изследвания, с напрегнатост на полето 1.5 Т, с инжектор, които ще позволят навременната диагностика и лечение на пациенти- деца, здравеопазването на които е приоритетно. Изложените в частната жалба оплаквания отново касаят допуснати от възложителя нарушения в процедурата във връзка с поставянето на дискриминационни изисквания и представляват оплаквания по същество срещу обжалвания акт на възложителя и към настоящия момент и в настоящото производство обсъждането им е недопустимо. Ето защо съдът счита, че Комисията е достигнала до правилен извод, че са налице предпоставките по чл.204, ал.3 от ЗОП и спирането на процедурата ще доведе до значително по-големи вреди от ползата от налагане на временната мярка. Освен това правилен е изводът на КЗК, че неналагането на временната мярка не би могло да увреди интересите на жалбоподателя, доколкото чл.112, ал.8 от ЗОП поставя забрана за сключване на договор с избрания изпълнител преди влизане в сила на всички решения по процедурата. По изложените съображения съдът намира, че обжалваното определение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл.216а, ал.1 от ЗОП, Върховният административен съд, четвърто отделение,