Определение № 8629 от 13.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7702/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Д. В. К., чрез пълномощник адв. В. Вълчев, против определение № 8214 от 06.07.2026 г., постановено по адм. дело № 2087/2026 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлено искането за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № GPAM-2713811/28.06.2026 г. на младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“, Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Пловдив. Според частния жалбоподател определението е неправилно, тъй като съдът не е съобразил всички релевантни за спора обстоятелства, а именно, че същият не е собственик на управлявания от него лек автомобил и не е могъл да знае за прекратената регистрация на превозното средство. Сочи, че с приложената спрямо него като водач принудителна мярка е лишен от възможността да управлява моторни превозни средства в ежедневната си дейност. По подробно изложени съображения иска отмяна на определението и произнасяне по съществото на искането, като предварителното изпълнение на акта бъде спряно. Ответникът – младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“, ОДМВР – Пловдив, не изразява становище. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че същата е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, срещу акт, чието обжалване е изрично предвидено в закон. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят не е доказал, че допуснатото по закон предварително изпълнение на оспорената заповед ще му причини значителна или трудно поправима вреда по смисъла на чл. 166, ал. 2 от АПК, като не се сочат и нови обстоятелства, настъпили след издаване на оспорената заповед, които да налагат нови изводи. Определението е валидно, допустимо и правилно постановено. Предмет на оспорване пред административния съд е ЗППАМ № GPAM-2713811/28.06.2026 г., издадена от младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“, ОДМВР – Пловдив, с която на основание чл. 171, т. 1, буква „з“ подбуква „гг“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) до решаване на въпроса за отговорността му, но не за повече от 6 месеца, за извършено нарушение по чл. чл.175, ал. 3 от ЗДвП – управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Мярката е приложена, тъй като при извършена проверка на 27.06.2026 г. в 23:47 часа е установено, че ППС е със служебно прекратена регистрация от 27.05.2026 г. по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Предварителното изпълнение на заповедта е допуснато по силата на закона - чл. 172, ал. 6 от ЗДвП. В ЗДвП не са предвидени основанията за спиране на допуснатото предварително изпълнение, поради което намират приложение общите норми на чл. 166, ал. 2 и 4 от АПК, съгласно които съдът може да спре предварителното изпълнение, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Вредата може да бъде както имуществена – загуба или пропусната полза, така и неимуществена. Тя трябва да е значителна или да има такова отражение за молителя, че той трудно да може да я поправи. Настъпването й следва да е достатъчно вероятно. За вероятността от настъпването на вредата и за възможния й размер трябва да бъдат представени доказателства, а не само да има твърдения в тази насока. В случая, частният жалбоподател твърди, че поради невъзможността да управлява МПС за срок от шест месеца ще се затрудни да изпълнява трудовите си задълженията. По делото са ангажирани доказателства, че лицето има сключен през 2025 г. срочен трудов договор със срок за изпитване от 6 (шест) месеца, както и доказателства досежно професионалната му квалификация, както и такива относно здравословното му състояние през 2016 г., но същите не установяват новонастъпили факти и обстоятелства след издаването на оспорения акт, въз основа на които да може да се обоснове извод за значителни или трудно поправими вреди от самото предварително изпълнение. Позоваването на посочените по-горе вреди, които частният жалбоподател ще следва да понесе от предварителното изпълнение, не са в резултат на новонастъпили факти, а на самото допуснато предварително изпълнение. Представените по делото писмени доказателства не установяват нови факти, настъпили след издаването на заповедта, а такива които са се осъществили преди нейното издаване. С оглед на това сам по себе си фактът на невъзможност да се управлява МПС в ежедневната дейност не е релевантен за преценката на значителните или трудно поправими вреди. Наведени в частната жалба доводи за несъразмерност на наложената мярка, както и твърдението, че частният жалбоподател не е знаел, че управляваното от него МПС е със служебно прекратена регистрация са доводи по съществото на спора и същите не следва да бъдат обсъждани в настоящото производство. По изложените по-горе съображения, частният жалбоподател, както обосновано приема първоинстанционният съд, не е доказал наличието на значителна или трудно поправима вреда, която предварителното изпълнение на оспорената заповед му причинява, поради което изводът на съда за неоснователност на искането е правилен. Предвид изложеното, оспореното в настоящото производство определение не страда от пороците, релевирани в частната жалба и следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на седмо отделение