Решение № 388 от 15.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4206/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Агенция по вписванията със седалище и адрес на управлeние в София, на ул. „Елисавета Багряна“ № 20, срещу Решение № 983 от 29.01.2025 г., постановено по адм. дело № 2971 по описа на Административния съд – Варна за 2024 година. С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), във вр. с чл. 28, ал. 2 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ), Агенцията по вписванията е осъдена да заплати на „ПЕТ-НД“ ЕООД с ЕИК 203002186 обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата от 1 260, 00 лв., изразяващи се в сторени разноски за адвокатска защита и платена държавна такса в съдебно производство по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ пред Окръжен съд – Варна във връзка с обжалване на Отказ № 20220509120255-2 от 14.06.2024 г. на длъжностно лице от Търговски регистър към Агенция по вписванията, ведно със сумата от 19, 08 лв., представляваща законна лихва, считано от 25.07.2024 г. до датата на предявяване на исковата молба – 04.09.2024 г. и законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата на обезщетението. Наред с това ответникът е осъден да заплати в полза на ищеца 452, 91 лв. разноски по делото. С доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост (касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и последно АПК), касаторът иска отмяната му. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Ответникът – „ПЕТ-НД“ ЕООД с ЕИК 203002186 и със седалище и адрес на управление в гр. Варна, С.О. Сотира № 258 оспорва касационната жалба като неоснователна в писмен отговор, представен в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Иска отхвърлянето й, и потвърждаване на обжалвания съдебен акт. Иска присъждане на разноски за настоящото производство, за което представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и провери обжалваното решение на основанията по чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която решението, предмет на касационен контрол е неблагоприятно. По основателността й, настоящият състав на касационната инстанция преценява следното: Производството пред Административния съд – Варна е образувано по предявена от „ПЕТ-НД“ ЕООД срещу Агенция по вписванията искова молба за осъждането на ответника да заплати на ищцовото дружество обезщетение за претърпени от него имуществени вреди в размер на сумата от 1260, 00 лв., от които 10, 00 лв. държавна такса и 1 250, 00 лв. адвокатско възнаграждение, заплатени по търговско дело № 340/2024 г. по описа на Окръжен съд – Варна, образувано по жалба на дружеството-ищец и ответник по касация против Отказ № 20220509120255-2 от 14.06.2024 г. на длъжностно лице от Търговски регистър към Агенция по вписванията по подадено от него Заявление за обявяване на Декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 от Закона за счетоводството (ЗСч.), който отказ е отменен като незаконосъобразен, с влязло в сила на 25.07.2024 г. Решение № 306 от 08.07.2024 г., постановено по това дело, ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от 25.07.2024 г. до датата на предявяване на исковата молба – 04.09.2024 г. и законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното му изплащане. Административният съд е преценил допустимост на главния иск за имуществена обезвреда. Въз основа на представените по делото доказателства е формирал извод, че същият е доказан по основание и размер. Счел е за основателни и акцесорните претенции за лихви. Мотивирал се е, че ищцовото дружество се е справило с доказателствената тежест да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки от сложния фактически състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на безвиновната отговорност на Агенцията по вписванията за вреди. При извършване на служебната проверка по силата на императивната разпоредба на чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение установи недопустимост на обжалваното решение, което налага обезсилването му. Съображенията за това са следните: Присъждането на разноски за държавна такса и адвокатски възнаграждения, сторени в съдебното производство по обжалване на отказ за вписване в търговския регистър и в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел на свързаните с търговци и юридически лица с нестопанска цел обстоятелства, не съставляват вреди по смисъла на чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ и не могат да се претендират по реда на чл. 1 ЗОДОВ, към който текст последната разпоредба на специалния ЗТРРЮЛНЦ препраща. Това е така, тъй като е налице специален ред за претендиране на сторените в спорното производство по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ съдебни разноски и той е уреден в нормата на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ, предвиждаща, че по дела, образувани пред окръжните съдилища, по жалби против откази по чл. 24 от с.з. (какъвто е настоящият случай), тези съдилища присъждат разноски на страните по реда на ГПК. Отговорността за разноски произтича от неоснователно предизвикан правен спор и може да се осъществи само по висящия процес. Доколкото чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ не препраща към всички разпоредби на ГПК (в т. ч. не препраща към охранителните производства по чл. 530 и сл. ГПК, както и към чл. 541 ГПК), а само към разпоредбите на Глава двадесет и първа от ГПК „Обжалване на определенията“, то сторените в съдебното производство по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ разноски могат и следва да се претендират по реда на чл. 273, във вр. с чл. 81, във вр. с чл. 275, ал. 2 ГПК, който процесуален ред по казуса е изчерпан, видно от Определение № 985/24.07.2024 г. по търг. дело № 340/2024 г. на Окръжен съд – Варна. Наличието на процесуален ред, по който може да се реализира правото на възстановяване на платени суми, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение и дължима се държавна такса в производството по обжалване, определен в чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, изключва възможността за претендирането им в исково производство по чл. 203, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Като е приел, че предявеният пред него иск е допустим, въпреки наличието на специален ред за претендиране на сумите по смисъла на чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ, първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено, а производството по делото – прекратено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия