Определение № 4414 от 17.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3112/2026 г.

Производството е по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на Д. Й. К., чрез адв.В. Д., за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК на влязло в сила решение № 523/10.12.2025 г., постановено по в. гр. д. № 890/2025 г. на Окръжен съд – Русе, с което е оставена без уважение жалбата на молителя - длъжник по изп. дело № 20198310400059 по описа на ЧСИ М. М., рег. № 831 на КЧСИ, против отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 7 и т. 8 ГПК – поради погасяване по давност и перемиране. От ответната страна не е постъпил отговор на молбата за отмяна. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че молбата за отмяна е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане по следните съображения: Отмяната по чл. 303 – чл. 309 ГПК е извънинстанционно производство за контрол по отношение на влезли в сила неправилни съдебни решения. То е извънреден способ, който има за цел да преодолее формираната със съдебния акт сила на пресъдено нещо по спорното право. В случая, атакуваното с молбата за отмяна решение е постановено по жалба срещу действия на частен съдебен изпълнител, по реда на Глава 39-та, раздел І-ви от ГПК и е станало окончателно от датата на постановяването му (чл. 437, ал. 4 ГПК). С него обаче не се разрешава правен спор и то не формира сила на пресъдено нещо, поради което решението не е от кръга актове, които могат да бъдат отменяни по реда на чл. 303 и сл. ГПК. Това е задължителното тълкуване, дадено в т. 3 на ТР №7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, с което настоящият съдебен състав е длъжен да се съобрази. Предвид изложеното, подадената молба за отмяна като насочена срещу съдебен акт, постановен в производство по жалба (в случая - на длъжника) срещу действия на съдебен изпълнител се явява недопустима и не подлежи на разглеждане по същество. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение