Определение № 900 от 24.03.2026 г. на ВКС по т. д. № 304/2024 г.

Ответникът по касация И. Я. Я., малолетен, представляван от своята майка и законен представител - Е. И. С., чрез процесуалния си пълномощник, моли преди постановяването на решение по делото по реда на чл. 290 ГПК съдебният състав да упражни правомощията си по чл. 292 ГПК, с оглед наличието на противоречиво разрешавани въпроси в практиката на ВКС, от значение за правния спор. За такива от една страна се сочат разрешенията, дадени в решение № 16 от 18.02.2019 г. по т. д. № 777/2018 г. на ІІ т. о., решение № 20/12.07.2019 г. по т. д. № 1055/2018 г. на І т. о. и решение № 161 от 11.01.2011 г. по т. д. № 28/2010 г. на І т. о., а от друга – разрешението по т. д. № 1588/2020 г. на І т. о., прието при постановяване на последното решение № 60117 от 28.10.2021 г. Насрещните страни В. Г. Я., Г. Я. Я. и С. Я. Я., чрез процесуалните си пълномощници, изразяват становище за неоснователност на искането. Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение намира, че не са налице основанията на чл. 292 ГПК, по следните съображения: Преценката по чл. 292 ГПК се прави суверенно от състава на ВКС, при спазване на указанията на Тълкувателно решение № 2/28.09.2011 г. по тълк. дело № 2/2010 г. на ОСГТК на ВКС, както и при отчитане на променената след постановяване на тълкувателното решение регламентация на касационното производство (отпадане на задължителния характер на решенията по чл. 290 ГПК, отмяна на разпоредбата на чл. 291 ГПК). Във всички случаи обаче релевантното за приложението на чл. 292 ГПК противоречие в практиката на ВКС следва да е в разрешаването на идентичен правен въпрос, по който е било допуснато касационно обжалване. С оглед изложеното настоящият съдебен състав не констатира наличие на противоречие, обуславящо задължение за сезиране на общото събрание да постанови тълкувателно решение. Решението по т. д. № 777/2018 г. на ІІ т. о. е постановено по спор относно това, дали наследникът по закон или заветникът е придобил правата върху дяловете на починалия едноличен собственик на капитала на ООД към момента на откриване на наследството. Даденото разрешение (че правният интерес на заветника от иск за установяване на правото му върху дружествени дялове в ЕООД не е обвързан от наличието или липсата на предвидената в закона възможност по чл. 157, ал. 1 ТЗ за продължаване дейността на самото дружество) е неотносимо към настоящия казус. Решението по т. д. № 20/2011 г. на І т. о. е постановено по иск по чл. 74 ТЗ. Изведеният в същото отговор на значимия правен въпрос е, че наследник на починал съдружник в ООД, който няма качество на съдружник, може да прехвърли наследените дялове по правилата на чл. 129, ал. 1 ТЗ в полза на другите наследници, които са съдружници в същото ООД, като за извършеното разпределение на наследените дружествените дялове в този случай не е необходимо решение на общото събрание на съдружниците. С останалите две решения съдът е обезсилил въззивните решения, като е намерил разгледаните установителни искове за недопустими, поради липса на правен интерес. И в двете решения е прието, че преценката относно правния интерес по смисъла на чл. 124, ал. 1 ГПК е винаги конкретна и се прави с оглед последиците, които ще възникнат в правната сфера на ищеца при постановяване на съдебен акт по съществото на спора, ако такъв действително съществува. Следователно този правен въпрос не е разрешен противоречиво от съставите на ВКС по т. д. № 1055/2018 г. на І т. о. и по т. д. № 1588/2020 г. на І т. о. С решението по т. д. № 1055/2018 г. на І т. о. е обезсилено като недопустимо решение за прогласяване нищожност на декларация с нотариална заверка на подписа на един от наследниците на починал собственик на капитала на ЕООД, с която е дадено съгласие дяловете му да преминат в полза на друг наследник; а с решението по т. д. № 1588/2020 г. на І т. о. въззивното решение е обезсилено поради липса на интерес от предявяване на иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ за установяване несъществуването на вписани обстоятелства, предявен от малолетен наследник на починал едноличен собственик на капитала на ООД. Видно е, че посочените по-горе решения не съдържат противоречиво произнасяне по идентичен правен въпрос със значение и за настоящото дело, което обусловя липсата на необходимост от постановяване на определение по чл. 292 ГПК. Мотивиран от горното, съставът на Върховния касационен съд, Второ търговско отделение