Определение № 4932 от 07.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4052/2026 г.

Образувано е по частна жалба, подадена от К. Г. В., чрез процесуален представител, против Определение № 3687/30.03.2026 г., постановено по адм. д. № 545/2026. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е върната исковата му молба, насочена против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив и производството по делото е прекратено. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия. Ответната страна- Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи- Пловдив, не изразява становище. Върховният административен съд, състав на трето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че същата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение Административен съд – Пловдив е върнал като недопустима исковата молба на К. Г. В., подадена против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив, с която се иска присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди в размер на 1607, 77 евро, произтичащи от, както ищецът изрично сочи, оттеглен административен акт – ЗППАМ № GPAM-1437557/14.05.2025 г., издадена от полицейски орган при сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Пловдив, с която на ищеца е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не за повече от 18 месеца“ на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП и е прекратил производството по делото. От фактическа страна е установено, че горепосоченият административен акт не е бил отменeн или оттеглен по съответния ред. Административен съд – Пловдив е посочил, че В. не е предявил иск за обезщетение заедно с оспорването на заповедта. Поради това съдът е приел, че не са налице предвидените в чл. 204, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от АПК процесуални предпоставки за допустимост на иска по чл. 203, ал. 1 от АПК, вр. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Въз основа на горното, съдът върнал исковата молба на подателя и прекратил производството по делото. Определението е правилно. Правилно е счетен за недопустим искът с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ за имуществени и неимуществени вреди. Иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ може да се предяви при наличие на отменен или оттеглен незаконосъобразен административен акт, незаконоъсобразно действие или бездействие на държавен орган или длъжностно лице при или по повод изпълнение на административна дейност. Към момента на депозиране на исковата молба и към настоящия момент тази хипотеза не е налице, тъй като ЗППАМ, посочена в обстоятелствената част на исковата молба, въз основа на която се претендира настъпването на вредите, не е отменена нито по съдебен ред, нито по административен, съгласно чл. 99, ал. 2 АПК. Правилен е и изводът на административния съд за липса на оттегляне на акта, тъй като оттеглянето на индивидуален административен акт не може да бъде извършено нито мълчаливо, нито с конклудентни действия. Редът за оттеглянето на индивидуален административен акт е посочен в чл.156 АПК. В случая този ред не е спазен, а жалбоподателят сам е оттеглил оспорването на заповедта за налагане на принудителна административна мярка, което е причината за прекратяване на съдебното производство по адм.д. 1065/2025г. на Административен съд Пловдив. Липсата на отменен административен акт налага извод за недопустимост на иска по аргумент от чл. 204, ал. 1 АПК. Ако административният акт не е отменен по съответния ред или оттеглен, предявеният иск е недопустим поради липса на процесуална предпоставка за разглеждането му и съдебното производство следва да бъде прекратено. Едва с частната жалба се заявява, че вредите се претендират от съвкупност от актове, действия и бездействия на административни органи. Исковата молба обаче е кратка, ясна и редовна, поради което съдът се е произнесъл относно допустимостта на производството на база действително предявения иск, очертан по основание и петитум в тази молба. По изложените съображения не са налице изложените в частната жалба отменителни основания, поради което обжалваното определение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното, Върховният административен съд, състав на трето отделение