Определение № 3283 от 24.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2101/2025 г.

Производството е по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на Я. И. Г., ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника му адв. В. П., за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК на влязлото в сила Решение №263 от 29.11.2023г., постановено по гр. д. №484/2023г. по описа на Районен съд- Разлог. В молбата за отмяна се поддържа, че е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение, като се излагат доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила, довели до лишаване на молителя от възможност да участва в делото. Ответната страна по молбата за отмяна- Б. Д. Д., ЕГН [ЕГН], действаща в качеството й на майка и законен представител на малолетната Е. Я. Д., ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника си адв. М. П., в писмен отговор излага доводи за недопустимост и неоснователност на същата. Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., като разгледа по реда на чл.307, ал.1 от ГПК молбата за отмяна, намери че е процесуално недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане по следните съображения: Решението, чиято отмяна по реда на чл.303 от ГПК се иска, е постановено в производство по чл.19 от Закона за гражданската регистрация, като със същото е допуснато промяна на фамилното име на Е. Я. Г., ЕГН [ЕГН], от „Г.“ на „Д.“. Решението е постановено в охранително производство и представлява акт на спорна съдебна администрация на граждански отношения. Съгласно задължителните указания, дадени в т. 4 на ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, влезлите в сила съдебни решения, постановени в производство по спорна съдебна администрация, не подлежат на отмяна по реда на Глава 24 ГПК. Предмет на тези актове е промяната на граждански правоотношения, съгласно установени от закона критерии и интереси, като същите се характеризират с отменимостта или изменимостта на постановения правен резултат, въз основа на нови обстоятелства- факти с правно значение, преценявани от съда по целесъобразност. Същите не са годни да породят сила на пресъдено нещо, тъй като нямат за предмет субективно право, по отношение на което възниква силата на пресъдено нещо. По въпроса за недопустимостта на реда за отмяна по чл.303 и сл. от ГПК по отношение на влезли в сила съдебни решения, постановени в производства по чл.19 от ЗГР, е налице и трайна и непротиворечива практика на ВКС- Определение № 356 от 16.06.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2962/2015 г., III г. о., Определение № 295 от 30.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 6612/2013 г., IV г. о., Определение № 354 от 3.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3506/2019 г., IV г. о., Определение № 258 от 30.09.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2631/2020 г., IV г. о., Определение № 80 от 8.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 462/2021 г., III г. о., Определение № 310 от 10.09.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2540/2019 г., IV г. о.,и др. С оглед недопустимостта на молбата за отмяна и направеното от ответната страна искане Я. И. Г. следва да бъде осъден да заплати на Б. Д. Д. направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв. Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.,