Решение № 7657 от 08.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4375/2026 г.

Производството е по реда на чл.160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Е. А., чрез адв. Игнатов, срещу решение № 465 от 18.03.2026 г., постановено по адм. дело № 76/2025 г. на Административен съд – Търговище. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е необосновано, неправилно и незаконосъобразно - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита се, че съдът не е извършил пълна проверка за законосъонразност на РА. Сочи се, че средствата, които са вложени по банковите сметки на ревизираното лице са обложени при източника. Оспорва се извода на съда относно доходите, получени през 2017 г. и 2018 г., които неравилно са приети за доходи с неустановен източник, като се твърди, че същите представляват доходи от „Тузлушка гора” ЕООД. Иска се отмяна на съдебното решение, алтернативно връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендира се присъждане на разноски за всички инстанции съгласно представен списък. Ответникът – директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. Варна, чрез юрк. Стефанова, в депозиран по делото писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба, като моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, като в допълнително депозирано по делото писмено искане, моли да му бъдат присъдени разноски и за предходните две съдебни инстанции. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба по съображения, подробно изложени в хода по същество на делото. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираните основания и след служебна проверка по чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата за процесуално допустима, а по същество – за неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Търговище е бил ревизионен акт /РА/ № Р-03000323001934-091-001/17.10.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с решение № 280/21.12.2023г. на директор на Дирекция „ОДОП“ Варна ЦУ на НАП, с който по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, са установени задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в общ размер на 21 857,02 лв., както следва: за 2016 г. главница в размер на 4450 лв. и лихва за забава в размер на 2989,96 лв.; за 2017 г. главница в размер на 7588 лв. и лихва за забава в размер на 4333,20 лв.; за 2018 г. главница в размер на 1005 лв. и лихва за забава в размер на 472,01 лв.; за 2020 г. главница в размер на 670 лв. и лихва за забава в размер на 177,69 лв. и за 2021 г. главница в размер на 147 лв. и лихва за забава в размер на 24,16 лв. Цитираните задължения са установени в ревизия проведена по особения ред, поради установени обстоятелства по чл. 122 ал. 1, т. 2, т. 5 и т.7 от ДОПК. По делото е прието без оспорване заключение на съдебно счетоводна експертиза /ССчЕ/, извършила съпоставка между доходите и източниците на финансиране на ревизираното лице в два варианта – без съобразяване на внесените от лицето суми по банков път и с включването на тези суми, като и в двата варианта е изчислило, че е налице недостиг. Изслушани са и свидетелските показания на съпруга на ревизираното лице, който е заявил, че е високоплатен държавен служител и има и частен бизнес, като през периода 2016 г. – 2019 г. е давал много пари на съпругата си, понякога и по 10 000 лв. дневно. След извършен обстоен анализ на представените по делото доказателства, съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на съществени процесуални нарушения. Относно материалната законосъобразност на акта в решението са изложени мотиви, че се доказват обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 5 и т. 7 от ДОПК, тъй като е налице имуществено несъответствие, изразяващо се в документална недоказаност на доходите, получени от ревизираното лице и съществено превишение между извършените разходи и получените приходи. Съдът е приел, че правилно приходните органи са определили основата за облагане, като са взели предвид всички относими обстоятелства. Изложил е мотиви, че в хода на процеса, не са събрани доказателства, установяващи произхода на внесените от Е. А. парични средства по банковата й сметка през 2016 г., 2017 г. и 2018 г., както и тези внесени от трето лице, през 2020 г. Относно декларираните в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2017 г. и 2018 г. суми по извънтрудови правоотношения, съдът е приел, че законосъобразно за 2017 г. и 2018 г. в данъчната основа на ревизираното лице са включени доходи от други източници, съставляващи брутния размер на възнагражденията, получени от „Тузлушка гора“ ЕООД. Обосновал е извод, че с РА са обложени реално получени от лицето суми, както и са съобразени реално платените разходи, което е довело до максимално точно определяне на данъчната основа и установяване на дължимия данък в съответствие с правилото на чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ. Предвид установеното несъответствие на имущественото състояние на касатора и наличието на недеклариран доход от друг източник, съдът е приел, че са налице основанията за извършване на ревизията по особения ред, както и че са доказани обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т.2, т. 5 и т.7 от ДОПК. По тези съображения жалбата срещу РА е отхвърлена. Решението е валидно, допустимо и правилно. На основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК ВАС в настоящия си акт препраща към мотивите на първоинстанционния съд, които възприема като свои. Съвкупната и обективна преценка на събраните по делото доказателства води до категоричен извод, че са налице предпоставките ревизионното производство да бъде проведено по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, като в хода на съдебното производство не са опровергани констатациите на ревизиращия екип, в резултат на което законосъобразно с процесния РА са определени задълженията за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за всички процесни години. Въпреки изрично дадените указания нито в хода на ревизионното, нито в хода на съдебното производство са представени доказателства, от които да се установи произхода на получените от ревизираното лице средства по банков път и в брой, а твърденията на съпруга й, че получава голям доход като висш държавен служител и в същото време има частен бизнес, взаимно се изключват, с оглед на което правилно не са кредитирани от съда. По делото са безспорно установени внесени от Е. А. суми, в брой, по личните й банкови сметки, както и получени парични преводи от трети лица, както следва: в размер на 48 507,27 лв. през 2016 г., в размер на 66 123 лв. през 2017 г., в размер на 5620,01 лв. през 2018 г., и в размер на 6700 лв. през 2020 г., за които не са представени доказателства за техния произход. Наред с това от извършената съпоставка на приходите и разходите на лицето, по категоричен начин се установява недостиг на средства, който правилно е класифициран от приходния орган като доход с недоказан произход. Тези изводи се подкрепят и от приетото по делото и неоспорено от страните заключение по ССЕ, в което вещото лице е изчислило данъчната основа в два варианта, вземайки предвид внесените от ревизираното лице суми по банковите сметки и изключвайки ги, като и в двата варианта е установило недостиг на парични средства. Законосъобразни са и изводите на съда относно декларираните доходи, получени от възнаграждения по извънтрудови правоотношения с „Тузлушка гора” ЕООД, за които не са признати приспаднати разходи от 25%. По делото са събрани достатъчно доказателства, сочещи че Е. А. не е извършила твърдените дейности по маркиране на дървесина в горските територии, стопанисвани от цитираното дружество, въпреки че е декларирала доход от такава дейност. Видно от извършената проверка на АДФИ, в досиетата за осъществен добив и маркиране на дървесина, не са установени технически документи като карнет описи, издадени разрешения за лесовъдна практика или други, удостоверяващи реализираното на тази дейност именно от ревизираното лице. Предвид недоказаността на извършената от лицето дейност, правилно тези доходи са квалифицирани като доходи от други източници, за които не може да се ползва намаление с признати разходи от 25%. Неоснователно е и наведеното в жалбата твърдение, че ревизионното производство е недопустимо поради неспазване на срока по чл. 109 от ДОПК. Видно от данните по делото ЗВР от 05.04.2023 г. е издадена, след като с решение №15/03.04.2023 г. преписката е върната от органа за провеждане на ново ревизионно производство със задължителни указания. В случая за съобразяване на срока по чл. 109 от ДОПК меродавна е първоначално издадената ЗВР при предходно извършеното ревизионно производство, която е връчена на лицето на 14.06.2022 г. С отмяна на предходно издадения РА и връщане на преписката със задължителни указания не се образува ново ревизионно производство, а се възстановява висящността на вече образуваното такова, с оглед на което не е изтекъл 5-годишния срок за образуване на ревизионно производство, както счита касатора. Предвид всичко гореизложено, съдебното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на ответната страна следва да се присъдят претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата касационна инстанция в размер на 230,08 евро /450 лв./, съобразно чл. 161 от ДОПК в приложимата редакция във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Предвид разглеждането на делото за втори път от касационната инстанция, основателно е и направеното искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за предходните две съдебни инстанции, които са своевременно претендирани, но не са присъдени с първоинстанционното решение. С оглед изложеното в полза на НАП следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение за предходните две инстанции на основание чл. 161 ДОПК във вр с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба №1/09.07.2004 г. в общ размер на 2420,59 евро /4 734,26 лв./, изчислени въз основа на материалния интерес по делото в размер на 21 857,02 лв., както и заплатената държавна такса по а.д. 9120/2024 г. в размер на 29,12 евро /56,96 лв./.Така в полза на НАП следва да се присъдят разноски за всички съдебни инстанции в общ размер на 2 679,79 евро. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,