Определение № 38 от 29.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 264/2020 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 16818/16.09.2019 г. на „НОРД ХОЛДИНГ”АД, подадена чрез адв. Р. и адв. К. от САК, срещу въззивно определение № 2737/09.08.2019 г., постановено по в.ч. гр. д. № 3415/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение №7785 от 26.03.2018 г., постановено по гр.д. № 4467/2018 г. по описа на Софийски градски съд, с което производството по предявения от „НОРД ХОЛДИНГ”АД против Върховен административен съд иск по чл.4, пр.3 ДЕС за присъждане на обезщетение за вреди, причинени от нарушаване правото на ЕС, е прекратено поради неизпълнение на указанието на съда за внасяне на дължимата държавна такса. За да определят размера на държавната такса и двете предходни инстанции са приели, че приложимият процесуален ред за разглеждане на заявената претенция е общият исков ред -този по Закона за задълженията и договорите във връзка с ГПК, а не специалният ред по ЗОДОВ. В частната касационна жалба са изложени доводи за неправилност на атакувания съдебен акт– касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за отмяната му и за продължаване на съдопроизводствените действия по заявените искови претенции. В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят сочи, че са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3ГПК по следния правен въпрос: „ По кой процесуален ред следва да се разгледа иск за ангажиране отговорността на държавата за вреди, причинени от нарушение на правото на ЕС, извършено от Върховния административен съд ?“, във връзка с който се сочи противоречие с правното разрешение, дадено с определение №269 от 08.05.2015г. на ВКС, ІІІ ГО, по гр.д.№1867/2015г., както и, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Ответникът по жалбата не изразява становище. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен акт. За да се произнесе, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, съобрази следното: С разпореждане от 27.11.2015г. на Председателя на Върховния административен съд и на Председателя на Върховния касационен съд е образувано т. дело № 2/2015 г. по описа на Върховния касационен съд за приемане на съвместно тълкувателно постановление от Общото събрание на съдиите на Гражданска и Търговска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, по въпросите: 1. кой е компетентният съд, който следва да разгледа искова молба с правно основание чл. 4, пар. 3 от ДЕС, с която се търси реализиране отговорността на държавата за нарушение на правото на ЕС, 2. кой е приложимият процесуален ред за разглеждане на искова претенция с правно основание чл. 4, пар. 3 от ДЕС. По посоченото тълкувателно дело не е постановено тълкувателно постановление. Поставеният правен въпрос в изложението на жалбоподателя е относим към въпросите по тълкувателно дело № 2/2015 г. на ВКС - на ОС на ГТК на ВКС и Първа и Втора колегии на ВАС. Ето защо и на основание чл. 292 ГПК производството по настоящото дело следва да се спре до постановяване на тълкувателно постановление по т. дело № 2/2015 г. на ВКС - на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на ВКС и на Първа и Втора колегия на ВАС. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.