Определение № 60315 от 23.09.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3117/2021 г.

Производството е по реда на чл. 274 ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 10800/16.06.2017 г. от Ж. С. К., чрез адв. А. М. срещу протоколно определение № 1570/11.05.2017 г. постановено по гр.дело № 2082/2015 г. на Софийски апелативен съд, с което е върната въззивната жалба на Ж. С. К. и на М. Р. М. срещу решение № 6 от 29.12.2014 г. постановено по гр.дело № 14818/2012 г. на Софийски градски съд, I състав и производството по делото е прекратено. Поддържа се, че определението е неправилно и необосновано, с искане да бъде прогласено за нищожно, респективно отменено. Според жалбоподателката, съдът който връща въззивната жалба, следва да изложи точно правни и фактически основания за връщането на въззивната жалба. Твърди се, че са изпълнени всички указания по отстраняване на констатираните от въззивната инстанция нередовности. Поддържа се, че обжалваното определение е нищожно като постановено от некомпетентен съд, като излага твърдения, че въззивният съд не е компетентен да дава указания за констатирани нередовности на въззивната жалба, което е в компетентността на първоинстанциония съд. Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК от легитимирана страна в процеса и е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните: С обжалваното протоколно определение № 1570/11.05.2017 г. по в.гр.д. № 2082/2015 г на Софийски апелативен съд е върната подадената въззивна жалба от Ж. С. К. и на М. Р. М. срещу решение № 6/29.12.2014 г. по гр.дело № 14818/2012 г. на Софийски градски съд. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че въпреки дадените многократни указания на жалбоподателката Ж. С. К., в лично качество и като пълномощник на М. Р. М. - нейн съпруг, да се яви лично пред съда и потвърди подписа по подадената от нея въззивна жалба вх. № 21247 от 18.02.2015 г., не са изпълнени. Приел е, че въпреки подадените молби, с които въззивницата потвърждава всички молби, жалби и др. релевирани както в първоинстанционното исково производство, така и по настоящото въззивно гражданско производство, е констатирал, че начинът на оформяне на молбите, включително начина на оформяне на въззивната жалба, е видно, че подписът на Ж. С. К. е изпълнен по различен начин върху отделните молби, което е дало основание на съда да приеме, че на основание чл. 176 ГПК същата следва да се яви лично пред съдебния състав носейки документ за самоличност, с който да удостовери самоличността си, да потвърди извършените процесуални действия пред съда, включително и подаване на въззивната жалба. Указано е многократно на страната, че при неизпълнение на дадените указания ще назначи съдебно-почеркова експертиза и евентуално ще остави без движение въззивната жалба, което може да доведе до прекратяване на производството по делото. На поредното открито съдебно заседание на 24.06.2016 г., за което отново въззивницата е редовно призована и уведомена и същата не е изпълнила указанията на съда за лично явяване, е назначена поисканата съдебно-почеркова експертиза от ответника. На заседанието проведено на 11.05.2017 г., въззивният съд е констатирал, че отново въззивницата не е изпълнила указанията на съда, и въз основа вече на приетата в съдебното заседание съдебно-графилогична експертиза, е констатирал, че подадената въззивна жалба не е подписана от Ж. С. К.. В тази връзка е приел е, че въззивната жалба с вх. № 21247/18.02.2015 г. не отговаря на изискванията на чл. 260, т. 7 ГПК и на основание 262, ал. 2 ГПК я е върнал и е прекратил образуваното въз основа на нея въззивно производство. Обжалваното определение е правилно. Неоснователно е оплакването за неправилност на постановеното на 11.05.2017 г. протоколно определение, съдът служебно, и във всеки момент от развитието му, следи за допустимостта на производството по делото, респ. – за редовността и допустимостта на исковата молба, на въззивната и на касационната жалба, с които производството започва пред съответната инстанция. Поради това, както съдът администриращ жалбата, така и горестоящият съд разполага с правомощията във всеки един момент, докато производството е висящо пред него, както да извършва проверката относно редовността и допустимостта на жалбата, и да даде с разпореждане указания на жалбоподателя за отстраняване на констатираните нередовности на същата, така и да я върне, ако нередовностите не бъдат отстранени в законоустановения едноседмичен преклузивен срок, или ако тя е процесуално недопустима по друга причина. Без съмнение, в дадените с протоколно определение на съда указания, следва ясно и точно да са посочени констатираните недостатъци на жалбата, начинът, по който те да бъдат отстранени от жалбоподателя и неблагоприятните последици /връщане на жалбата/, ако те не бъдат отстранени в законоустановения преклузивен срок. Тъй като производството по съответната жалба може да се развие като процесуално допустимо, само ако самата жалба е редовна и допустима, то ако при първоначално извършената проверка съдът не е констатирал всички нейни нередовности, следва с ново разпореждане /определение/ да даде указания на жалбоподателя да отстрани и установените по-късно недостатъци. Ако жалбоподателят не изпълни в рамките на дадения му от съда срок, редовно съобщените му указания, съдът следва да упражни правомощието си да върне жалбата, тъй като поради неотстраняването на нередовностите и преклудирането на възможността за това, тя вече е процесуално недопустима. Правилно въззивният съд е приел в мотивите към обжалваното пред настоящата инстанция протоколно определение, че с оглед императивните разпоредби на чл. 262, ал. 2, т. 2 и чл. 260, т. 7 от ГПК, подписването на въззивната жалба е предпоставка за редовността ѝ, като неспазването на това изискване в предоставения срок изключва възможността съдът да извършва други съдопроизводствени действия и е основание за връщането на жалбата, но дори съдът погрешно да е предприел размяната на книжата, то това не санира неотстранения своевременно порок. По тези съображения въззивният съд е приел, че след като не е изпълнила указанията да се яви лично пред съда и потвърди подписа по подадената от нея въззивна жалба, за последиците от което е била изрично предупредена, жалбоподателката не е отстранила тази нередовност, поради което и протоколното определение от 11.05.2017 г. за връщане на въззивната жалба е постановено в съответствие със закона. Предвид на горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето г.о.