Определение № 9352 от 30.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9635/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба от С. В. П. от гр. София против Определение № 30877/04.08.2026 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. дело № 5519/2026 г., с което е оставена без разглеждане жалбата ѝ срещу Акт за регистрация по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ № 220422600233463/19.01.2026 г., издаден от старши инспектор по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) – София, потвърден с Решение № 429/02.04.2026 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) – София при Централно управление (ЦУ) на НАП. Частният жалбоподател поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен и претендира неговата отмяна. Счита, че разполага с правен интерес за оспорване на акта. Ответникът по частната жалба – Директорът на Дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП, не изразява становище по основателността ѝ. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: За да остави без разглеждане жалбата и да прекрати производството по делото, АССГ е приел, че за жалбоподателя липсва правен интерес от оспорване на акта за регистрация по ЗДДС. Решаващият състав е съобразил, че административното производство е образувано по подадено от С. В. П. заявление за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1 ЗДДС, по което е издаден оспореният акт за регистрация на заявеното правно основание. Счел е, че по този начин искането на заявителя е удовлетворено, а издаденият акт е благоприятен за лицето, тъй като осъществява търсения от него резултат. Подчертал е, че изложените в жалбата възражения са срещу мотивите на органа относно момента на достигане на облагаемия оборот съгласно приложимата редакция на чл. 96, ал. 1 ЗДДС, за просрочието на заявлението, за начина на определяне на оборота и идентификационния номер по ЗДДС, като е достигнал до извода, че тези доводи не подлежат на самостоятелно оспорване след като крайният административен акт удовлетворява заявеното от лицето искане. Така постановеното определение е неправилно. Съгласно чл. 83, ал. 4 ДОПК актовете и отказите за регистрация или дерегистрация в специалните регистри подлежат на самостоятелно оспорване по реда за обжалване на ревизионните актове. Тази обща разпоредба на ДОПК не регламентира различни процесуални предпоставки за възникване на правото на оспорване в зависимост от това по чия инициатива е бил издаден актът за регистрация. Ограничение в правото на оспорване на актовете за регистрация не се съдържа и в специалната правна уредба на ЗДДС. В случая не е спорно, че с обжалвания акт С. В. П. е регистрирана по ЗДДС въз основа на подадено от нея заявление за регистрация, но това не определя акта като изцяло благоприятен. Правният интерес следва да се прецени с оглед неговото цялостно съдържание и произтичащите от него правни последици. При наличието на съдържащи се в него констатации по чл. 102, ал. 2 ЗДДС за по-ранно възникване на задължението за регистрация (07.11.2025 г.) и за несвоевременно подаване на заявлението, с които законът свързва неблагоприятни данъчни и административнонаказателни последици за лицето следва да се приеме, че за същото е налице правен интерес от оспорването му. Налице е засягане на негови законни интереси, което обуславя правения му интерес от оспорването на Акта за регистрация по ЗДДС /така и Решение № 8377/12.06.2012 г. на ВАС по адм. дело № 10953/2011 г., VIII отд./. Ето защо, като е оставил без разглеждане депозираната жалба и е прекратил производството, АССГ е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено, а делото – върнато на същия съд и състав за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение