Определение № 1681 от 16.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 637/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на В. Д. Г., Р. Т. Г., К. Д. К. и С. Д. К., чрез адв. П. Иванов като процесуален представител, против определение № 10478 от 24.11.2025 г., постановено по адм. дело № 2156/2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив. Излагат се доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърденията на жалбоподателите са за наличие на правен интерес за оспорване на процесната заповед в хипотезата на чл.131, ал.2, т.3, т.4 и т.5 ЗУТ. Прави се искане за отмяна на обжалваното определение и за връщане на делото на друг състав на административния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът – кметът на община Пловдив, чрез пълномощника си гл. юрк. Б. Паланова, представя писмен отговор със становище за оспорване на частната жалба. Моли обжалваното определение да бъде оставено в сила с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответниците – Й. В. Д. и „Алианто“ ЕООД, чрез пълномощника си адв. Г. Толев, в представено по делото възражение, считат частната жалба за неоснователна, а оспореното определение за правилно и искат да бъде оставено в сила. Претендират разноски. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежни страни и срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното определение Административен съд – Пловдив е оставил без разглеждане като процесуално недопустима жалбата на В. Д. Г., Р. Т. Г., К. Д. К. и С. Д. К. против заповед № 24ОА-838/12.04.2024 г. на кмета на Община Пловдив и е прекратил производството по делото. Съдът е приел, че оспорващите като собственици на съседни имоти, нямат качеството на заинтересовани лица по смисъла на чл. 131 ЗУТ с право на жалба срещу оспорената заповед, тъй като притежаваните от тях недвижими имоти не са непосредствено засегнати от предвижданията на оспорения ПУП-ПРЗ, т.е. не е изпълнена нито една от хипотезите, предвидени в чл. 131, ал. 2, т.1-5 вр. с ал.1 ЗУТ. Определението е правилно. С обжалваната в първоинстанционното производство заповед № 24ОА-838/12.04.2024 г. на кмета на община Пловдив, на основание чл. 129, ал. 2 ЗУТ във връзка с чл.8, ал.1, чл.17, ал.1, чл.20, ал.2, чл.21, ал.1, чл.23, ал.1, т.3, чл.25, чл.26, ал.1, т.2, чл. 31, ал.2, 4 и 5, чл.32, чл.43, ал.1, чл.103, ал.3 и 4, чл.104, ал.1, чл.108, ал.2 и ал.5, чл.109, ал.1, т.2, чл.110, ал.1, т.1 и чл.112, ал.1 и ал.2, т.3 от ЗУТ, е одобрен проект на ПУП - План за регулация и застрояване и план схеми електрификация, водоснабдяване и канализация и транспортно-комуникационна, за поземлен имот с [идентификатор] по КККР на гр. Пловдив, район „Западен“, местност „Терзиите“ за жилищно застрояване с ново свободно високо застрояване по червените и сините линии, надписи със син цвят, котировки с черен цвят за регулацията, по червените ограничителни линии, надписи и котировки с черен цвят за застрояването и матрица в син цвят за устройствена зона „Смф“ с устройствени показатели – височина до 18м., плътност на застрояване – до 60%, К.инт. - до 2,5, озеленяване – минимум 30%, паркиране 100% и таблица с устройствени показатели с черен цвят. Според обяснителната записка към проекта, [ПИ] по КККР е част от исторически № 67 по КВС - Вилова зона, м. „Терзиите“, землище на гр. Пловдив, район „Западен“, представляващ дворно място с фабрични сгради, което е видно и от заповед № ОА-1065/03.07.1992 г. на кмета на община Пловдив за отписване от актовите книги на имоти, възстановени на собствениците, отчуждени по реда на ЗОЕГПНС. Според плана за регулация предвижданията са за образуване на нов УПИ по имотните граници на [ПИ] с предназначение за жилищно застрояване, а на плана за застрояване – за ново високо свободно застрояване с ограничителни линии и с устройствени показатели съобразно устройствената зона „Смф“ по ОУП на гр. Пловдив. При изложените данни относно предметния обхват на оспорения административен акт и след преценка на документите, установяващи правата на собственост на жалбоподателите, както и на събраните доказателства, включително на заключенията на вещите лица по СТЕ /основна и повторна/, първоинстанционният съд правилно приема, че за оспорващите не е налице правен интерес от оспорване. Формираните правни изводи са съответни на относимите разпоредби на материалния закон и са обосновани от доказателствения материал по делото. Жалбоподателите В. и Р. Г. се легитимират като собственици на ПИ с [идентификатор] по КККР на гр. Пловдив, ведно с построените в него сгради, а жалбоподателите Камен и С. К. – на ПИ с [идентификатор] по КККР на гр. Пловдив, ведно с построените в него сгради, които имоти са съседни на [ПИ] – собственост на Й. В. Д. и „Алианто“ ЕООД, който е предмет на одобрения с оспорената заповед ПУП-ПРЗ. С оглед на горното обстоятелство, правилно съдът е приел, че не е налице хипотезата на чл.131, ал.2, т.1 ЗУТ, а и доводи в обратен смисъл не се поддържат от жалбоподателите. С одобрения ПУП- ПРЗ не се предвижда свързано застрояване между имота - предмет на плана и имотите, в които оспорващите притежават права на собственост, поради което последните не са от кръга заинтересовани лица и по чл.131, ал.2, т.2 ЗУТ. Законосъобразен е изводът на съда, че жалбоподателите не попадат в кръга на лицата, непосредствено засегнати от предвижданията на плана и при условията на чл. 131, ал. 2, т. 3 - т. 5 ЗУТ, включително. Видно от текстовата и графична част на одобрения ПУП-ПРЗ, както и от обяснителната записка, предвижданията са за ново, свободно, високо жилищно застрояване с ограничителни линии /нанесени на графиката с прекъснати червени линии/. Горното обстоятелство е потвърдено от вещите лица, но в констатациите им има противоречия относно спазването на разпоредбите на чл. 31-чл.35 ЗУТ. Според първоначалната експертиза, предвидените в ПУП-ПРЗ отстояния на ограничителните линии на застрояване отговорят на нормативните изисквания, т.е. няма намалени отстояния. Според повторната експертиза – с проекта са създадени условия за намалени отстояния към вътрешните регулационни линии, тъй като в графиката липсват означения за допълнителни задължителни ограничения по чл.31, ал.4 и ал.5 и чл.32, ал.2 от ЗУТ. Противоречивите констатациите на вещите лица по спорното обстоятелство обаче, не обосновават извод за допуснати намалени отстояния с процесната заповед, респ. за наличие на хипотезата по чл. 131, ал. 2, т. 3 от ЗУТ. Както правилно е прието в оспореното определение, при застрояване с ограничителни линии, както е в случая, застрояването е възможно да се разположи до тях, но може и да отстъпи навътре от тях /арг. чл. 75, ал. 2 от Наредба № 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделни видове територии и устройствени зони/, т.е. когато се касае за ограничителни линии на застрояване, а не за задължителни такива, застрояването може и да отстъпи навътре от ограничителните линии, така че да бъдат спазени нормативните изисквания, съдържащи се в чл. 31 - чл. 35 от ЗУТ. Тези правила и нормативи следва да бъдат съобразени, респективно регулирани в последващите фази на проектиране след геодезически заснемания на съществуващите сгради и на конкретното местоположение на новопредвидените сгради, а не в производството по одобряване на ПУП. От изложеното следва, че жалбоподателите нямат правен интерес за оспорване на процесния ПУП на основанието по чл. 131, ал. 2, т. 3 от ЗУТ. Правилно съдът приема, че не е налице и хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ, а именно промяна в предназначението на имота, предмет на плана, което да обоснове допустимостта на оспорването на ПУП - ПРЗ. В случая е безспорно, че с обжалваната заповед е одобрена първа регулация на процесния ПИ за жилищно застрояване, попадащ в устройствена зона „Смф“ /смесена многофункционална зона/ по действащия ОУП. Видно от Правилата и нормативите за прилагането на ОУП, одобрени с решение № 521/24.11.2022 г. на ОбС - Пловдив, в тази устройствена зона се допуска жилищно строителство. След като с одобрения план, имота се урегулира за първи път и се определя предназначението му „за жилищно застрояване“ при спазване на показателите на устройствената зона по ОУП, няма промяна в предназначението му както законосъобразно е приел административният съд. Неоснователни са наведените от жалбоподателите доводи за земеделско предназначение на процесния поземлен имот, което е променено с оспорения ПУП. Видно от документите по преписката, [ПИ] по КККР е част от исторически № 67 по КВС - Вилова зона, м. „Терзиите“, землище на гр. Пловдив, район „Западен“, представляващ дворно място, отписан от актовите книги на общинските имоти, възстановени на собствениците, отчуждени по реда на ЗОЕГПНС, т.е. имотът предмет на плана не е земеделска земя. Според данните в КККР, потвърдени от СТЕ, ПИ е в урбанизирана територия с начин на трайно ползване „за друг вид застрояване“. Последното е от значение при определяне на предназначението на имотите за територии без устройствени планове, както е в случая, когато предназначението им се определя от начина им на трайно ползване. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗУТ, според която в територии без устройствени планове предназначението на поземлените имоти до влизането в сила на плановете се определя от фактическото им използване, освен ако използването противоречи на закон. Според Класификатора за начините на трайно ползване на поземлените имоти – Приложение № 3 към чл.14, ал.4 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, в категорията „Поземлени имоти за жилищни нужди“ попадат и тези с начин на трайно ползване „за друг вид застрояване“. Данните, че ПИ е част от исторически № 67 по КВС - Вилова зона, м. „Терзиите“, землище на гр. Пловдив, район „Западен“, представляващ дворно място с фабрични сгради, не са основание да се приеме, че е с предназначение за производствено-складови дейности, както неоснователно се поддържа от жалбоподателите. Доказателства за горното фактическо ползване на имота, не са представени по делото. От изложеното следва, че преди одобряването на ПУП-ПРЗ имотът е с основно предназначение по смисъла на чл. 7 ЗУТ - урбанизирана територия и конкретно предназначение по чл. 8, определено съобразно чл. 9, ал. 1 ЗУТ според начина на трайно ползване - за друг вид застрояване, с оглед на което не е налице промяна в предназначението на имота по смисъла на чл.131, ал.2, т.4 ЗУТ и оспорването на процесната заповед на това основание от жалбоподателите е недопустимо. Неоснователни са и наведените за първи път с частната жалба, доводи за наличие на правен интерес в хипотезата на чл.131, ал.2, т.5 ЗУТ. Твърденията са, че за имотите им се въвеждат ограничения в режима на застрояване и ползване, тъй като одобреният план в частта на план-схемата за електрификация, предвижда изграждане на нов бетонов комплектен трансформаторен пост /БКТП/ на недопустимо разстояние до собствените им ПИ. Изложеното е противоречие с документите към проекта и констатациите на вещите лица. Според документацията към план-схемата по част „Ел“ и писмата на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, с които се съгласува ПУП, проектирания БКТП е разположен на източната имотна граница към уличната регулация и не засяга имотите на жалбоподателите. Данни за противното не се съдържат и в СТЕ, в които е констатирано само, че в сервитута на трафопоста попада проектираната канализационна шахта. С оглед на изложеното, изводите на първоинстанционния съд за липса на правен интерес за жалбоподателите от оспорването на процесната заповед, което води до недопустимост на предявената жалба, са правилни. По тези съображения Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното определение на Административен съд – Пловдив. Съдебният акт е правилен и следва да бъде оставен в сила. Предвид изхода по делото, жалбоподателите нямат право на разноски. Същите следва да заплатят на община Пловдив, юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00лв., равняващо се на 102,26 евро. На ответниците Й. В. Д. и „Алианто“ ЕООД не се присъждат разноски поради липса на доказателства за сторени такива в настоящото производство. Водим от изложеното и на осн. чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение