Определение № 63 от 01.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 455/2019 г.

Производството е по чл. 307, ал.1 от ГПК. Образувано е по молба от страна на пълномощника Т. А. А., с която се иска отмяна на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК на влязлото в сила определение №267 от 05.06.2018 г., постановено по ч.т.дело №1382/2018 г. на ВКС,Второ т.о., с което последният по реда на чл.274 ал.3 ГПК, е отменил определение №67/09.02.2018. по ч.гр.д. № 58/2018 г. на ПАС и потвърденото с него определение за спиране на производството по гр.д. №655/2014 г. на ПОС. Твърди се, че са налице основанията за отмяна по чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Ответникът по молбата за отмяна „Уникредит Булбанк”АД-София изпраща писмен отговор, в който счита същата за недопустима. Върховният касационен съд, ТК, състав на Второ отделение за да се произнесе, взе предвид следното: Разпоредбата на чл. 307, ал.1 ГПК изисква от Върховният касационен съд да се произнесе по допустимостта на молбата за отмяна в закрито заседание. Проверката за допустимост на молбата за отмяна се ограничава в рамката на надлежното упражняване на правото да се иска отмяна от заинтересовано лице /чл.303, ал.1 ГПК/, на наличие на подлежащ на отмяна съдебен акт, дали са спазване на установените в чл.305 ГПК преклузивни срокове за подаване на молбата за отмяна, както и наличието на точно формулирани основания за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК и чл. 304 ГПК. В случая молбата за отмяна е недопустима, по следните съображения: Съгласно задължителната практика на ВКС: ТР №7/14 на ОСГТК, в обсега на подлежащите на отмяна по чл.303 и сл. от ГПК съдебни актове попадат само такива, които съгласно т. 2 на Постановление №2/1977г на Пленума на Върховния съд се ползват със сила на пресъдено нещо и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани, както и съдебни актове, които, поради даденото с тях разрешение на материалноправни въпроси, са приравнени по правни последици на влезлите в сила решения и за които законът не предвижда защита по друг ред. Съдебният акт, с който ВКС по реда на чл.274 ал.3 ГПК е отменил въззивно определение и потвърденото с него определение за спиране на основание чл.229 ал.1, т.4 ГПК не се ползва със сила на пресъдено нещо, нито прегражда хода на делото. По изложените съображения молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК се явява недопустима. С оглед на изложеното и на основание чл.307, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение