Определение № 297 от 24.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4870/2023 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Гр.д.№ 4870 от 2023 г. е било образувано по касационна жалба на Г. Г. З.- Х. срещу решение № 223 от 18.05.2023 г. по в.гр.д.№ 112 от 2021 г. на Пернишкия окръжен съд, II-ри въззивен граждански състав, с което е отменено решение № 70 от 03.07.2020 г. по гр.д.№ 298 от 2018 г. на Районен съд- Брезник в обжалваната му част за допускане до делба на нива с площ от 6,867 дка, находяща се в землището на [населено място], м.“В.“, представляваща имот № *** по картата на възстановената собственост на [населено място] и вместо него е постановено решение за отхвърляне на иска за делба на този имот. По тази жалба настоящият състав на ВКС, ГК, първо г.о. се е произнесъл с решение № 650 от 01.11.2024 г., с което е отменил решението на Пернишкия окръжен съд и вместо него е постановил решение за допускане на делба на имота при посочени в решението квоти между наследниците на К. П. З., починал на 11.02.1919 г. С молба вх.№ 18981 от 05.11.2024 г. касаторката Г. Г. З. е поискала да баде допълнено решението на ВКС чрез присъждане на разноски за въззивната и касационната инстанции, съгласно представените списъци за разноски. В писмен отговор- становище от 09.12.2024 г. ответниците по молбата А. Н. З., Л. К. З. и Н. К. З. оспорват същата като неоснователна. Евентуално правят възражение за прекомерност на претендираните от молителката разноски за адвокат. В дадения от съда срок останалите съделители не вземат становище по молбата за допълване на решението в частта за разноските. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо отделение приема молбата за допустима. Същата е подадена от легитимирано лице /касатор по делото/ и преди изтичане на преклузивния едномесечен срок по чл.248, ал.1 ГПК /решението на ВКС е постановено на 01.11.2024 г., а молбата е подадена на 05.11.2024 г./. По същество, молбата е основателна и следва да се уважи поради следното: Видно от мотивите и диспозитива на решението от 1.11.2024 по гр.д.№ 4870 от 2023 г. настоящият състав на ВКС въобще не се е произнесъл по направените от страните разноски пред въззивната и касационната инстанция. Присъждането на тези разноски е било поискано своевременно от Г. Г. З. съответно в последните проведени пред въззивния и пред касационния съд съдебни заседания. Своевременно /в тези съдебни заседания/ са били представени и списъци за направените разноски във въззивната и в касационната инстанции. Поради това и с оглед изхода на делото /по същество уважаване на касационната жалба на Г. Г. З.- Х./ решението на ВКС следва да бъде допълнено, чрез присъждане в полза на Г. З.-Х. на направените от нея разноски за двете инстанции /въззивна и касационна/. Разноски за първата инстанция не следва да се присъждат, тъй като съгласно чл.355 ГПК те следва да бъдат присъдени с решението по извършване на делбата. За горепосочените разноски следва да бъдат осъдени само съделителите А. Н. З., Л. К. З. и Н. К. З., тъй като производството пред въззивния съд се е развило по тяхно искане /поради подадена от тях въззивна жалба/, а образуването на касационното дело се е наложило предвид уважаването от въззивния съд на тази тяхна въззивна жалба. Останалите съделители не са дали повод за завеждане на въззивното и касационното дела /не са обжалвали първоинстанционното решение за допускане на делбата на горепосочения имот, нито са оспорвали касационната жалба на Г. З.-Х. срещу решението на въззивния съд/, поради което и не дължат на Г. З.- Х. направените от нея разноски по делото пред въззивната и касационната инстанции. По размера на дължимите разноски: Видно от представените списъци за разноски, за въззивната инстанция молителката е направила разноски в размер на 1 450 лв. /800 лв. адвокатско възваграждение и 650 лв. възнаграждение за вещо лице/, а за касационната инстанция- 880 лв. /800 лв. адвокатско възнаграждение и 80 лв. държавна такса/. Или общо за двете инстанции- 2 330 лв. С оглед изхода на делото /изцяло положително решение по жалбата на молителката/, съделителите А. З., Л. З. и Н. З. дължат заплащане на целия размер на тези разноски. Неоснователно е възражението им, че разноски за въззивната и касационната инстанция не се дължат на основание чл.78 ГПК, тъй като е налице специална норма /чл.355 от ГПК/, съгласно която страните по делото за делба заплащат разноски съобразно стойността на дяловете им и тези разноски се присъждат в края на производството. Специалната разпоредба на чл.355 ГПК касае само разноските, направени в първоинстанционното производство по допускане и извършване на делбата, но не и разноските, направени при въззивно и касационно обжалване. За направените при обжалването разноски важат общите разпоредби на чл.81 и чл.78 ГПК. Неоснователно е и възражението за прекомерност на направените от молителката разноски за адвокат пред въззиввата и касационната инстанции. Предвид извършената от адвоката на молителката работа по двете дела /въззивно и касационно/ и действителната правна и фактическа сложност на делото, заплатените от молителката Г. З.-Х. адвокатски възнаграждения в размер на 800 лв. за въззивното производство и 800 лв. за касационното производство не са прекомерно високи по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК. Поради всичко гореизложено решението на ВКС в частта за разноските следва да бъде допълнено, като А. З., Л. З. и Н. З. следва да бъдат осъдени да заплатят на молителката разноски за въззивна и касационна инстанции в размер на 2 330 лв. Воден от горното и на основание чл.248 ГПК, Върховният касационен съд на Република България, ГК, състав на първо отделение