Определение № 262 от 08.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 870/2020 г.

Производството е по чл.274, ал.2 във вр. с ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. Г. С. - лично за себе си и като пълномощник на С. И. С. срещу определение №190 от 13.04.2020г. постановено по в.ч.т.д.№670/2017г. на Варненски апелативен съд, ТО, с което е оставено без уважение искането по чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване от заплащане на държавна такса по частна жалба вх.№1790/22.03.2018г., инкорпорирано в молба с вх.№2560/30.04.2018г. В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е нищожно, недопустимо и незаконосъобразно. Твърди се, че в случая е бил нарушен принципа на случайно разпределение на делата, тъй като повечето но делата на С. и С. С. се разпределят на въззивен състав с участието на съдия М. Н.. Отделно се сочи, че в нарушение на чл.254 ГПК в обжалваното определение не са посочени трите имена на всеки един от съдиите, участвал в съдебния състав. На последно място се излагат съображения, че във връзка с решаване на въпроса за местната подсъдност на делото, не следва да се събират такси, доколкото няма пречки съдът да следи служебно за подсъдността с оглед настоящия адрес на С. С.. С разпореждане №706/16.06.2020г. съдията-докладчик по в.ч.т.д. №670/2017г. на Варненски АС е разпоредил изпращането на делото на ВКС по процесната частна жалба при условията на чл.77 ГПК. Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, намира следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество същата е неоснователна. С обжалваното определение въззивният състав от Варненски апелативен съд е оставил без уважение искането по чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване на С. и С. С. от заплащане на държавна такса по частна жалба вх.№1790/22.03.2018г. Апелативният състав е отразил като релевантни за неуважаване на молбата следните обстоятелства: 1.) с частна жалба вх.№ 1790/22.03.2018г. С. и С. С. са обжалвали разпореждане №311/28.02.2018г., с което е върната частна касационна жалба с вх.№ 927/13.02.2018г. срещу постановеното определение №29/17.01.2017г. по в.ч.т.д. №670/2017г. на Варненски АС, 2.) с разпореждане №482/02.04.2018г. частната жалба е оставена без движение за представяне на преписи от същата и на доказателства за внесена ДТ, 3.) в указания от съда срок е депозирана молба с вх.№2560/30.04.2018г., съдържаща искане за освобождаване на частните жалбоподатели от ДТ, 4.) с разпореждане №620/03.05.2018г. съдията-докладчик е оставил без движение молбата за освобождаване от ДТ с указание да се представят необходимите доказателства за направеното искане по чл.83, ал.2 ГПК. 5.) съобщенията с указанията са редовно връчени на 09.05.2018г. 6.) дадените указания не са изпълнени като вместо това с последваща молба вх.№2978/18.05.2018г. е направено повторно искане за освобождаване от ДТ. На базата на посочените обстоятелства, въззивният състав е приел, че липсва съдействие от страна на жалбоподателите по привеждане на молбата спрямо изискванията на чл.83, ал.2 ГПК, поради което съдът е изправен пред невъзможност да направи изводи за наличието на основания за освобождаване от ДТ, което от своя страна обуславя неоснователността на молбата. Обжалваното определение не е нищожно, нито недопустимо. Не е нарушен принципа на случайно разпределение на делата, тъй като в.ч.т.д.№. №670/2017г. на Варненски АС е било компютърно разпределено на съдия М. Н., която като съдия-докладчик участва при постановяване на всички актове в производството по делото. Не обуславя нищожност на обжалвания съдебен акт фактът, че в определението не са вписани трите имена на съдиите, които са го постановили, доколкото по делото няма спор, че същото е подписано от посочените в определението съдии – В.Аракелян, А.Б. и М.Н.. Неотносим за допустимостта на обжалваното определение е предметът на частната жалба вх.№ 1790/22.03.2018г. Съгласно чл.19 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, за частна жалба се събира такса от 15лв. като без значение е предмета на процесуалния спор. Изключението е свързано с хипотезите на чл.83, ал.1 ГПК (дела, по които не се дължи такса) и по чл.83, ал.2 ГПК (за физически лица, за които съдът е признал, че нямат достатъчно средства). Настоящият състав намира, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Съгласно чл.83, ал.2 ГПК съдът може да освободи страната от заплащане на такси и разноски при липса на достатъчно средства за тяхното заплащате като съдът следва да вземе предвид всички обстоятелства, посочени от т.1 до т.7 на чл.83, ал.2 ГПК. В конкретния случай, въпреки дадените указания и предоставената допълнителна възможност, молителите не са представили доказателства за обстоятелствата по чл.83, ал.2 ГПК, което обуславя неоснователност на направеното искане. На основание чл.77 ГПК молителите следва да бъдат осъдени да заплатят по сметката на ВКС сумата 15лв. – несъбрана предварително дължима държавна такса за настоящата частна жалба. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение