Определение № 9 от 25.11.2016 г. на ВКС по т. д. № 1617/2016 г.

Производството е по реда на чл. 48, ал. 2 ЗМТА.

Образувано е по молбата с вх. № 11735/23.ХІ.2016 г. на едноличния търговец от София Л. А. Л., ЕГН [ЕГН], действащ с фирмата „Ч.-Л. Л.” /ЕИК[ЕИК]/, с която той претендира спиране на изпълнението на постановеното срещу него осъдително арбитражното решение, чиято отмяна претендира в исково производство пред ВКС по чл. 47 ЗМТА. Към настояща молба е приложено в заверено ксерокопие негово /на ЕТ/ „Платежно нареждане за кредитен превод” на сума в размер на 94 105.50 лв. (деветдесет и четири хиляди сто и пет лева и петдесет стотинки), внесена по специалната набирателна с/ка на ВКС като надлежно обезпечение: „в размер на интереса от отмяна на арбитражното решение”.

В настоящия си състав ВКС, ТК, Първо отделение констатира следното:

1. С влязлото в сила арбитражно решение (без номер) на Арбитражен съд София от 18.ХІ.2015 г. по арб. дело № 73232/2015 г. ЕТ-молител, действащ с фирмата „Ч.-Л. Л.” е бил осъден – на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД - да заплати на благоевградското [фирма] сума в размер на 86 775.43 лв., представляваща равностойността на доставени и и незаплатени стоки /авточасти/ по договор за доставка на стоки от 15.ІХ.2014 г., съответно зца периода от тази датата и до 13 май 2015 г., както и ведно със законната лихва върху горепосочената главница, считано от датата на завеждане на арбитражното дело (17.VІ.2015 г.) и до окончателното й изплащане;

2. Към датата на подаване на исковата молба с правно основание по чл. 47 ЗМТА размерът на претендираната законна лихва върху присъдената главница от 86 775.43 лв. възлиза приблизително на 7 330 лв. (седем хиляди триста и тридесет лева);

3. Видно от изготвената на 25.ХІ.2016 г. служебна справка от счетоводството на ВКС е, че сума в размер общо на 94 105.50 лв. е постъпила по специалната набирателна с/ка на ВКС.

Въз основа на горните три констатации в процесния случай се налага извод, че ищецът в пр-вото по чл. 47 ЗМТА е внесъл обезпечение „в размер на интереса от отмяна на арбитражното решение” и затова е налице основанието по чл. 48, ал. 2 от този закон да се допусне спиране на постановеното срещу настоящия молител осъдително арбитражно решение, чиято отмяна той претендира по специалния исков ред пред ВКС.

Мотивиран от горното върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение