Определение № 1463 от 24.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1212/2026 г.

Производството е по чл.282, ал.2 от ГПК. Образувано е по молба на А. Б. Б. с искане за спиране на изпълнението на въззивно решение № 245/23.02.2026г. по гр.д.№ 3403/25г. по описа на ОС Пловдив. Молителят е подал касационна жалба срещу въззивното решение, която е в процес на администриране. С решението, чието спиране са иска, е потвърдено първоинстанционното решение на РС Карлово, с което са отхвърлени исковете на Б. срещу ТП “Държавно горско стопанство Клисура“ по чл. 344 т.1, 2 и 3 КТ вр. с чл. 225, ал.1 КТ, и са присъдени разноски на ответника. По реда и при предпоставките на чл.282, ал.2, т.1 от ГПК / подадена в срок касационна жалба и надлежно представено обезпечение в размер на присъдената сума/ касационният съд може да спре изпълнението на осъдително въззивно решение за парично вземане. Явно е, че решението на ОС Пловдив не е такова. В частта му, с която са присъдени разноски на ответната страна, решението има характер на определение и не подлежи на предварително изпълнение т.е. също не подлежи на спиране по реда на чл. 282 ГПК. С оглед изложеното, молбата е неоснователна и Върховният касационен съд