Определение № 11009 от 16.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9635/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на Х. К. Г. против определение № 1953/17.6.2024г. постановено от Административен съд Благоевград по АД № 1005/2023г., с което е оставена без разглеждане жалбата на частният жалбоподател срещу Разрешение за строеж № 163/15.9.2023г. издадено от главния архитект на община Разлог, като процесуално недопустима, производството по посоченото дело е прекратено и жалбоподателят е осъден да заплати деловодни разноски на останалите страни в производството. Постъпила е и втора частна жалба от същия жалбоподател срещу определение № 2135/12.7.2024г. постановено по посоченото АД 1005/2023г. по описа на Административен съд Благоевград, с което в производство по чл. 248 ГПК съдът е оставил без уважение молбата на частния жалбоподател за изменение на определение № 1953/17.6.2024г. в частта му относно разноските. В частните жалби се излагат доводи, че определенията са неправилни. Развива подробни съображения, които според частния жалбоподател обосновават възможността, разрешение за строеж да подлежи на съдебен контрол. Твърди, че е налице годен за обжалване административен акт. Иска се отмяна на определението. В писмен отговор във връзка с втората частна жалба, главният архитект на община Разлог оспорва първата частна жалба и не изразява становище по втората. Ответниците Г. К. Г. действащ лично за себе си и като законен представител на малолетния си син Б. Г. Г. и З. Й. И. в писмен отговор, оспорват първата частна жалба. Иска оставяне в сила на оспореното определение и присъждане на разноски. Не изразяват становище по втората частна жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира за процесуално допустими частните жалби, като подадени в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, но неоснователни, по следните съображения: по частна жалба против определение № 1953/17.6.2024г. постановено от Административен съд Благоевград по АД № 1005/2023г. С посоченото определение административен съд Благоевград, е оставил без разглеждане жалбата на частният жалбоподател срещу Разрешение за строеж № 163/15.9.2023г. издадено от главния архитект на община Разлог. Съдът при спазване на процедурните правила е дал указания на жалбоподателя да установи правния си интерес от оспорването на посоченото разрешение за строеж. В указания и удължен от съда срок указанията не са изпълнени. ВД молба от 2.5.2024г. Х. Г. твърди, че ще се снабди с документи в първия работен след великденските празници, които ще представи в съда. Първия работен ден е бил 7.5.2024г. В откритото съдебно заседание по делото, проведено на 13.5.2024г. Х. Г. не се е явил и не е представил никакви документи. Делото е отложено и е насрочено за 17.6.2024г. /месец и десет дни след 7.5.2024г/, когато Г. отново не се е явил и не представил доказателства удостоверяващи правния му интерес от оспорването. Поради което правилно административния съд е оставил без разглеждане жалбата му и е прекратил производството по делото с определение от същата дата. Неоснователен е доводът на частния жалбоподател че нормите на Конституцията му дават неограничени права на жалба срещу всеки административен акт. Специалните разпоредби на Закона за устройство на територията и в случая нормата на чл. 149, ал. 2 от този закон, определя ограничен кръг лица имащи право да оспорват издадено разрешение за строеж. Х. Г. нито излага твърдения, че е лице от някоя от посочените категории, нито е ангажирал доказателства, че е такова лице. След като не е установил правния си интерес от оспорването, както пред Административен съд Благоевград, така и пред върховната инстанция, оспореното определение следва да бъде оставено в сила. Неоснователен е и доводът, че е нарушено правото му да участва в проведеното съдебно производство. За насроченото за 17.6.2024г. Х. Г. е редовно призован съобразно правилата на законовата фикция съдържаща се в нормата на чл. 138, ал. 2 АПК. по частна жалба против определение № 2135/12.7.2024г. постановено от Административен съд Благоевград по АД № 1005/2023г. Определението е частично правилно. Законосъобразно са присъдени разноски в полза на заинтересованите лица. Нормата на чл. 143, ал. 4 АПК предвижда, че когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, право на разноски имат и заинтересованите страни, за които актът е благоприятен, каквито в случая са Б. и Г. Г. и З. И.. Представен е договор за правна защита и съдействие, удостоверяващ заплащане в брой на договореното адвокатско възнаграждение, което е в размер равен на минималния такъв по чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Неправилно е определението в частта му, с която са присъдени разноски в полза на Община Разлог. Вън от съмнение е, че разноски в полза на общината като юридическо лице в състава на което е органа, издал оспорения акт, би могло да бъдат присъдени, при прекратяване на производството. Но също безспорно е, че разноски следва да бъдат присъдени само в случаите, когато тяхното извършване е установено по несъмнен начин. В този смисъл е и разрешението дадено в т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК. В случая е представен договор за правна защита и съдействие, като в него е посочено, че договореното възнаграждение в размер 1.250,- лева ще бъде заплатено при приключване на делото. Към момента на постановяване на прекратителното определение, както и към момента на постановяване на оспореното определение по реда на чл. 248 от ГПК, а така също и към настоящия момент липсват доказателства за извършено плащане по този договор. Следователно обжалваното определение в тази част следва да бъде отменено и определение № 1953/17.6.2024г. бъде изменено в частта му относно разноските, като бъде отменен диспозитива, с който Х. Г. е осъден да заплати разноски в полза на Община Разлог. При този изход на спора, основателна се явява претенцията на ответниците по частната жалба Г. К. Г. действащ лично за себе си и като законен представител на малолетния си син Б. Г. Г. и З. Й. И. за присъждане на деловодни разходи в претендирания размер 900,- лева – адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 235 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,