Решение № 8582 от 23.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 759/2014 г.

Решение № 8582 от 23.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 759/2014 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 194, ал. 3 от Закона за водите /ЗВ/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" - Благоевград срещу решение № 2101 от 27.11.2013 г. по адм. дело № 415/2013 г. по описа на Административен съд - Благоевград, с което е отменен издаденият от органа акт № 23/09.04.2012 г. за установяване на публично държавно вземане по отношение на ЕТ "Костадин Вучков - АЛФА" ЕИК 201974784, със седалище и адрес на управление гр. Добринище, ул. "Десилица" № 3 за сумата 54 089,95 лв., представляваща такса за водоползване за периода 10.05.2004 г. - 15.12.2007 г. по издадено на едноличния търговец разрешително за водоползване от минерални води № 003261/19.05.2004 г. Направено е оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отхвърли жалбата и се присъдят направените разноски. Ответникът - ЕТ "Костадин Вучков - АЛФА", чрез процесуалния си представител адв. Богоева оспорва касационната жалба. Претендира разноски за касационното производство. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, приема следното: Не е спорна установената по делото фактическа обстановка. С разрешително за водоползване на минерална вода № 003261/10.05.2004 г., издадено от министъра на околната среда и водите на ЕТ "Костадин Вучков - Алфа", ЕИК 2019478, със седалище и адрес на управление гр. Добринище, ул. "Десилица" № 3 е предоставено правото на водоползване от подземен воден обект чрез сондаж № 3 /плажа/, на находище "Добринище" - № 24. Водовземането е с цел профилактика, отдих и и хигиенни нужди, с обект на водоснабдяване обект в имот № 228 по плана на с. Добринище. Съгласно разрешителното, количеството разрешен годишен воден обем е 49 720,0 куб. м, от които 19 600,0 куб. м за профилактика; 25 080,0 куб. м за отдих и 5 040,0 куб. м за хигиенни нужди при Първа категория на минералната вода, съгласно чл. 85 от Наредба № 1 за проучването, ползването и опазването на подземните води. Съгласно т. 10 от "Условия, при които е разрешено водовземането" измерването на ползваните водни обеми минерална вода се извършва с пломбирани и сертифицирани водомери, със срок за монтиране до 10.06.2004 г. За разрешеното право на водоползване за процесния период от 10.05.2004 г. до 15.12.2007 г., ползувателят не е заплатил дължимите такси за водоползване от минерални води. С Решение № 290/15.12.2007 г., на основание чл. 79, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗВ министърът на околната среда и водите е прекратил действието на разрешителното за водоползване на минерална вода, поради прекратяване на правото на ползувателя на собственост върху недвижимия имот, където се осъществява дейността и поради обстоятелството, че търговското предприятие на ЕТ "Костадин Вучков - Алфа" е прехвърлено на "АЛФА-2005" ООД, гр. Благоевград. Правото на водоползване реално не е реализирано. С уведомление писмо, изх. № ПО-02-4/09.01.2012 г., Директорът на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" - Благоевград открил производство за установяване на публично държавно вземане. Уведомлението, заедно с приложена покана за доброволно изпълнение и справка за дължимата сума, е връчено надлежно на едноличния търговец. След изтичане на посочения в поканата 7-дневен срок за плащане, директорът на басейновата дирекция издал акт № 23/09.04.2012 г. за установяване на публично държавно вземане, в размер на 54 089,95 лева, представляващо такса за водоползване за периода 10.05.2004 г. - 15.12.2007 г. по издаденото на ЕТ "Костадин Вучков - Алфа", разрешително за водоползване от минерални води. Административният съд приел, че актът е издаден от компетентен орган, при съществено нарушение на производствените правила и при неправилно приложение на материалния закон и отменил акта за публично държавно вземане. Съдът приел, че актът е ненадлежно съобщен на жалбоподателя независимо от факта, че адресът на същия е известен. Констатирано е разминаване в името на адресата-длъжник, вписан в него и ползувателя по разрешението за водоползване. Съдът приел, че констатираните нарушения са довели до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и отменил акта. В отговор на възражението на жалбоподателя, че не дължи такса, тъй като реално не било осъществено ползване на минерална вода за обекта, административният съд отбелязал, че задължението за заплащане на такса произтича от издаденото разрешително, макар ползването да не е било осъществено. Независимо от това издаденият административен акт е счетен за незаконосъобразен, тъй като таксата за ползване не била изчислена правилно. Обосновал извода си с разпоредбата на чл. 194, ал. 3 и ал. 6 от Закона за водите, според който таксата за водовземане/водоползване от минерални води се определя на базата на разрешения воден обем и температурата на минералната вода въз основа на Тарифа на Министерския съвет. Действащата в периода на задължението Тарифа за таксите за правото на водоползване и /или разрешено ползване на воден обект, приета с Постановление на Министерския съвет № 154/2000 г. (отм.), предвиждала, че за водовземане от минерални води - изключителна държавна собственост, се събира такса съгласно определена формула. Тази формула не била съобразена с чл. 194, ал. 3 ЗВ, тъй като в нея не присъствал елемент, отчитащ температурата на водата. Административният съд направил извод, че при наличието на противоречие между закона и подзаконовия нормативен акт приложение следвало да намери по-високия по степен нормативен акт, поради което отменил издадения акт за установяване на публично държавно вземане. Изложил е съображения, че вземането е погасено по давност предвид разпоредбата на чл. 168, т. 7 от ДОПК, съгласно която публичното вземане се погасява при заличаване на юридическото лице след прекратяване по ликвидация, освен ако други лица отговарят за публичното задължение. Отделно от това позовавайки се на чл. 171, ал. 1 от ДОПК приел, че такса за ползване не се дължала за периода 01.01.2005 г. до 31.12.2005 г., тъй като вземането за този период било погасено по давност на 31.12.2011 г., предвид изтичане на 5-годишен давностен срок, считано от първи януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение. Решението е неправилно поради противоречие с материалния закон. Съгласно чл. 43, ал. 4 от Закона за водите ползувателите на водите и водните обекти заплащат такси, определени в тарифа на Министерския съвет. Както е посочил и административният съд, за периода на действие на разрешението за водоползване на ЕТ "Костадин Вучков - Алфа" таксите за водоползване се определят от Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект (обн., ДВ, бр. 65 от 8 август 2000 г., отм., ДВ, бр. 50 от 1 юли 2011 г., в сила на 1 януари 2012 г.). Според чл. 3, ал. 1 от тарифата, за водовземане от минерални води - изключителна държавна собственост се събират такси, определени по формулата Т = Е х W x K, където Т е размерът на дължимата годишна такса, Е - единичният размер на таксата в зависимост от целта на водоползването, W - размерът на ползвания годишен обем и К - корекционният коефициент, отчитащ категорията на използваната минерална вода съгласно таблицата на ал. 2. Разпоредбата на чл. 194 от Закона за водите, до изменението му с ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11 август 2006 г., гласи, че за правото на водовземане се заплаща такса, определена по тарифа на Министерския съвет. В последствие текстът придобива нова редакция, според която таксата за водовземане от минерални води се определя на база на разрешения обем вода и температурата на минералната вода (чл. 194, ал. 3 ЗВ). Съгласно чл. 194, ал. 6 от Закона за водите, размерът на таксите по ал. 1, т. 1 - 3, между които и таксата за водовземане/водоползване от минерални води, се определя с тарифа на Министерския съвет. Касационната инстанция споделя извода на административния съд, че таксата за водовземане от минерални води се дължи за всяка година от издаденото разрешение, а заплащането й не зависи от това дали водоползването е реализирано. Не може да бъде споделен изводът, че годишните такси за водовземане не се дължат, тъй като имало несъответствие между елементите, включени в изчислението на таксите съгласно тарифата и елементите, предвидени в закона. Административният съд не е съобразил, че Законът за водите не урежда размера на таксите за ползване на водите и водните обекти, а предоставя това правомощие на Министерския съвет. В случаите на законово делегиране на правомощия на изпълнителната власт за регулиране на определени обществени отношения, не би могло да се аргументира противоречие между законовия и подзаконовия нормативен акт именно поради това, че на подзаконово ниво се създава неуредена от закона правна уредба. Не може да бъде споделен и изводът, че тарифата била мълчаливо отменена с изменението на чл. 194, ал. 3 от Закона за водите. Правилото на чл. 13, ал. от Закона за нормативните актове е неотносимо, тъй като издадената от Министерския съвет тарифа, не урежда прилагането на законови норми. Отмяната на нормативен акт става само с изрична правна норма. Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, приета с Постановление № 154 на Министерския съвет от 2000 г. (обн., ДВ, бр. 65 от 2000 г.; изм., бр. 97 от 2001 г. и бр. 11 от 2004 г.) е била отменена с Постановление № 177 от 24 юни 2011 г. за приемане на Тарифа за таксите за водовземане за ползване на воден обект и за замърсяване, обнародвано в Държавен вестник, брой 50 от 1 юли 2011 г., в сила от 1 януари 2012 г. Формулата приета с новата тарифа, по която се изчислява таксата за водовземане от подземни, включително и минерални води, също не съдържа елемент, който отчита температурата на водата. Съгласно чл. 8, ал. 1 от Тарифата таксата се определя по формулата Т = Е x W, където: Т е размерът на дължимата годишна такса - в лв.; Е - единичният размер на таксата в зависимост от целта, за която ще бъде ползвана черпената вода, съгласно таблиците по чл. 10 - лв./куб. м; W - размерът на разрешения годишен воден обем - куб. м, ако водовземането е от минерални води. Едновременно с това следва да се отбележи, че между законовия и подзаконовия нормативен акт липсва противоречие, както е възприето от първоинстанционният съд. Регламентираният с изменението на чл. 193, ал. 3 от Закона за водите критерий за определяне на дължимата такса за водоползване от минерални води има изражение в корекционния коефициент по чл. 3, ал. 1 от Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект (отм.). Температурата на минералната вода е в основата на категоризацията на минералната вода съгласно разпоредбата на чл. 85, ал. 1 от Наредба № 1 от 7 юли 2000 г. за проучването, ползването и опазването на подземните води (обн., ДВ, бр. 57 от 14 юли 2000 г. - отм., ДВ, бр. 87 от 30 октомври 2007 г.), към която препраща нормата на чл. 3, ал. 2 от Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект (отм.). Отмяната на наредбата не препятства определянето на дължимата от едноличния търговец такса за водоползване от минерални води съобразно правилата на тарифата, тъй като категорията на минералната вода е определена в издаденото на дружеството разрешително за водовземане от минерална вода № 003261/10.05.2004 г. - I категория. Не може да бъде споделен и изводът, че оспореният акт е постановен при съществено нарушение на процесуални правила. Съдът приел, че редът за съобщаване на акта бил нарушен, което попречило организирането на защитата му. Безспорно актът не е връчен на жалбоподателя, защото не е намерен на адреса, но на този адрес той преди това е получил Уведомление изх. № ПО-02-4/09.01.2012 г. и приложена към него покана за доброволно изпълнение по чл. 195б, ал. 2, т. 3 от ЗВ и Справка за дължимите суми. Неполучаването на акта не е довело до нарушаване на правото на защита на адресата, тъй като независимо от неполучаване на акта жалбата е допусната до разглеждане по същество. Жалбоподателят е направил всички възражения относно процесуалната и материалноправна законосъобразност на акта и съдът се е произнесъл по тях с решението си по същество. Не се спори, че не е извършено плащане. Меродавно за защитата по спора е, че определената в акта сума съответства на посоченото задължение в поканата за доброволно изпълнение и на справката за дължима такса, които са получени от жалбоподателя и навреме е запознат с тях и производството по издаване на акта. Допуснатата неточност в изписването на името на фирмата не буди съмнение относно адресата по акта и разрешителното за ползване. Цената по разрешеното право на ползване, както и периода за който се дължи не се спорни. Размерът на задължението, видно от приетата по делото счетоводна експертиза, правилно е бил определен на база разрешеното водно количество за ползване при липса на измервателни уреди което също не е спорно. Ето защо възможността на адресата на акта да се защити в процедурата и да се запознае с размера на таксата не е ограничена съществено. Практиката приема, че нарушението на процедурата е съществено, ако би довело до резултат различен от установения. В настоящия случай този извод не може да се направи, тъй като относимите за определяне размера на задължението факти /разрешен воден обем, период на задължението, категория на водата/ са правилно установени и не подлежат на изменение. Приложението на материалноправните норми е преценка по съществото на спора. Жалбата е допусната до разглеждане по същество като жалбоподателят активно е участвал в съдебното производство по оспорване на установеното задължение и неговата материална законосъобразност. Ето защо касационната инстанция намира, че процедурата по издаване на акта не е нарушена съществено, че да налага отменяване на акта. Неправилно съдът е приел, че вземането е погасено по давност на две основания - по чл. 171 ДОПК поради изтичане на общата 5-годишна погасителна давност и чл. 168, т. 7 от ДОПК поради заличаване на юридическото лице. Титуляр на Разрешителното за водоползване на минерална вода № 003261/10.05.2004 г., издадено от Министъра на околната среда и водите, е ЕТ "Костадин Вучков - Алфа", ЕИК 201974784. Прехвърлянето на търговското предприятие от едноличния търговец на дружеството с ограничена отговорност "Алфа-2005" е вписано с Решение № 2099/29.06.2007 г. и е вписано прекратяване и заличаване на ЕТ "Костадин Вучков - Алфа". Задълженията на едноличния търговец са определени за периоди преди прехвърляне на търговското предприятие на дружеството и са били изискуеми към момента на прехвърлянето. Едноличният търговец комуто е признато търговско качество отговаря с имуществото си за задълженията към кредиторите, възникнали от търговската му дейност, тъй като той - ФЛ не губи правосубектността си след прекратяването и заличаването му от търговския регистър като едноличен търговец. Ето защо правилно актът е издаден спрямо ЕТ като задължено лице по разрешителното за водоползване. Допуснатата грешка в изписването на фирмата на едноличния търговец ЕТ "Костадин Вучков - Алфа", вместо ЕТ "Алфа - Костадин Вучков" не буди съмнение относно идентичността на титуляра на разрешението за ползване и длъжника по АУПДВ. Аргумент за този извод е разпоредбата на чл. 58, ал. 4 от ТЗ, съгласно която едно лице може да регистрира само една фирма като едноличен търговец и съмнение за търговеца - ползувател по разрешеното водоползване и длъжника по акта за установяване на публичното държавно вземане няма, а и не е установено друго. Неправилни са изводите на първоинстанционния съд относно настъпилата 5-годишна погасителна давност за задълженията за периода от 01.01.2005 г. - 31.12.2012 г. Съгласно чл. 171 от ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичане на 5-годишен давностен срок, считано от първи януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в този закон е предвиден по-кратък срок. Таксите по Закона за водите са годишни и съгласно Тарифата се заплащат не по-късно от 31 януари на следващата година. Следователно дължимата такса за водовземане за този период е следвало да се заплати до 31.01.2006 г., а 5-годишната давност започва да тече от 01.01.2007 г. и изтича на 01.01.2012 г. Макар и актът да е издаден след тази дата, на 02.04.2012 г., вземането не е погасено по давност по аргумент от разпоредбата на чл. 172, ал. 1, т. 1 от ДОПК. Съгласно същата давността спира, когато е започнало производство по установяване на публичното вземане до издаването на акта, но не за повече от една година. В случая уведомлението с поканата за доброволно изпълнение са изпратени на 03.09.2010 г. и установените задължения за този период не са погасени по давност. В предвид на направените констатации оспореният акт № 23/03.04.2012 г. на директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" - Благоевград за установяване на публично държавно вземане е издаден от компетентния орган, съгласно чл. 195а, ал. от ЗВ, в съответствие с относимите материалноправни норми и при съблюдаване на административнопроцесуалните правила. При определянето на дължимите такси административният орган правилно е приложил нормативната уредба - чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "в", ал. 2 от ЗВ във вр. с чл. 166 от ДОПК и чл. 3, ал. 1 и ал. 2, вр. с чл. 4, вр. с чл. 6 от Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС № 154/28.07.2000 г., приложима на основание § 29 от ПЗРЗВ. По изложените съображения решението на административния съд следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което жалбата на ЕТ "Костадин Вучков - Алфа", ЕИК 201974784, срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 23/09.04.2012 г., на Директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" гр. Благоевград се отхвърли като неоснователна. Касационният жалбоподател е направил искане за присъждане на разноски за производството, което с оглед изхода на спора е основателно и следва да бъде уважено. ЕТ "Костадин Вучков - Алфа", ЕИК 201974784, със седалище и адрес на управление гр. Добринище, ул. "Десилица" № 3 следва да бъде осъден да заплати разноски в размер общо на триста лева за първоинстанционното и касационното производство. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд трето отделение,