Чл. 29 ЗВ

Закон за вероизповеданията

Глава четвъртав сила3 решения го цитират

Официален текст
1

Правоотношенията със свещенослужителите и служителите на религиозните институции се уреждат съгласно устава на религиозната институция.

2

Максималните размери на основните месечни заплати на свещенослужителите и служителите на религиозните институции, с изключение на заплатите на лицата в ръководните органи на вероизповеданията, които се изплащат за сметка на държавната субсидия за текущи разходи, не могат да надвишават:

1.

за свещенослужителите - средната месечна заплата на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в икономическа дейност "Образование" по данни на Националния статистически институт за месец септември на предходната година;

2.

за служителите на религиозните институции - средномесечната заплата на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в обществения сектор съобразно данни на Националния статистически институт за месец септември на предходната година.

3

Свещенослужителите и служителите на религиозните институции може да бъдат български граждани или чужденци, получили статут почл. 23, ал. 1, т. 2 - 4 от Закона за чужденците в Република България, съответно почл. 7 от Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства.

4

Централните ръководства на вероизповеданията поддържат регистри на свещенослужителите и служителите на религиозните институции, като предоставят на Дирекция "Вероизповедания" на Министерския съвет възможност за достъп до тези регистри.

5

Всеки свещенослужител трябва да бъде снабден с удостоверение, издадено от централното ръководство или от местно поделение на съответното вероизповедание, с което да се легитимира като представител на вероизповеданието.

6

Свещенослужители - чужденци, може да участват в богослужение след уведомление на Дирекция "Вероизповедания" на Министерския съвет.

Съдебна практика по чл. 29 ЗВ