Решение № 15244 от 19.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4379/2013 г.

Решение № 15244 от 19.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4379/2013 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационните жалби на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП и Еленко Йорданов Стоянов със съдебен адрес: гр. София, ж. к. "Гоце Делчев", бл. 259, вх. А, ет. 2, ап. 2-3, подадена чрез процесуалния му представител адв. Баташки, срещу решение № 859 от 08.02.2013 г. на Административен съд - София - град /АССГ/, постановено по адм. д. № 5225/2012 г. С касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП решението се обжалва в частта му, в която е изменен РА № 2001108422/12.12.2011 г. относно определените задължения по ЗДДФЛ за 2007 г. Излагат се доводи за незаконосъобразност на решението, поради допуснати от съда съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, неправилно съдът не е кредитирал получения в хода на ревизията отговор от СД "Полиция", Сектор "Български документи за самоличност", който представлява официален писмен документ и е кредитирал свидетелските показания. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Еленко Йорданов Стоянов не изразява становище по нея. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Еленко Йорданов Стоянов обжалва решението в частта му, в която е отхвърлена жалбата му срещу РА. Твърди, че решението е необосновано и незаконосъобразно, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Доводите са свеждат до следното: 1. Неправилно определени разходи за престой в Гърция в размер на 1290.85 лв. вместо 880.12 лв., посочени в допълнителното заключение на съдебно-счетоводната експертиза /ССЕ/; 2. Неправилно съдът е отказал да кредитира декларация от Цветан Замфиров, според която е предоставил на жалбоподателя 3 250 лв. през 2007 г. за задоволяване на жизнените му потребности; 3. Неправилно съдът е отказал да кредитира представения договор за поръчка във връзка със закупена техника, която освен това при огледа на жилището му не е била в негово държане; 4. Неправилно съдът не е приел като годно доказателство представения договор за паричен заем в размер на 8 500 лв.; 5. Неправилно са преценени и представените доказателства за получени трудови възнаграждения. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на решение по съществото на спора, с което да се отмени РА изцяло, както и да се присъдят направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Кожухарова. Заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационните жалби доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежни страни срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за всяка от страните в оспорените части, са допустими. Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е бил РА № 2001108422/12.12.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП, офис "Център", потвърден с решение № 637/26.03.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" -София при ЦУ на НАП /сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/. С него на ревизираното лице във връзка с констатирано обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК са определени данъчните основи за облагане с данък върху доходите за 2007 г., 2008 г. и 2009 г. и съответните данъчни задължения. Първоинстанционният съд е изменил РА в частта му относно определения данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. като е определил размер 1571.23 лв. и съответните лихви вместо 3911.19 лв. и лихва 1686.24 лв. Отхвърлил е жалбата срещу РА в останалата част. За да измени РА по отношение на задълженията за 2007 г. е приел, че според удостовереното в удостоверение № 50973/02.11.2012 г. на Главна дирекция "Гранична полиция" след 01.01.07 г. спрямо българските граждани се извършва минимална проверка на всички ГКПП в страната и не се съдържат изчерпателни данни за всичките им пътувания. Това се установява и от писмото на СДВР, в което се съдържат данни само за влизане на жалбоподателя в страната през ГКПП Аерогара София от Испания без данни за това кога лицето е напуснало страната. Свидетелските показания потвърждават пътуване за 4 дни престой с 4 нощувки. Поради това, съдът е намалил разходите във връзка с пътуването на ДЗЛ в Гърция през 2007 г. и е определил същите на 1290.85 лв., изчислявайки ги съобразно Наредбата за командировки и специализации в чужбина, на базата на която са работили ревизиращите органи и вещото лице. За да отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана по отношение на определените задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. - 1571.23 лв.; за 2008 г. - 1380.46 лв.; за 2009 г. - 2398.62 лв. със съответните лихви, съдът е обсъдил всички твърдения и възражения на страните, фактическите основания на РА и събраните доказателства и е приел следното: По отношение на представената декларация от Цветан Благоев Замфиров за предоставени на Стоянов 3250 лв. през 2007 г. е приел, че тя не е доказва факта, който цели да удостовери, тъй като няма данни за спестяването на тази сума от Замфиров, нито за наличие на роднинска връзка между лицата, което да обяснява житейски логично даването на издръжка. Тази декларация не е била представена в хода на ревизията и твърдения за наличието на такава не са направени в жалбата по административен ред. Липсват доказателства и за реално предоставен заем през 2008 г. от същото лице. Съдът е направил извод, че представените в съдебното производство служебни бележки и удостоверения от "Грини Инженеринг" ЕООД и "Рейс Клуб" ЕООД за получени трудови възнаграждения за 2009 г. не доказват реално изплатени такива, тъй като данните в тях противоречат на данните, съдържащи се в справките за актуалното състояние на трудовите договори на "Грини Инженеринг" ЕООД, "Рейс Клуб" ЕООД и "Квант Системс". На дружествата са извършени насрещни проверки в хода на ревизията, при които от тяхна страна не са представени поисканите документи, доказващи изплащане на трудово възнаграждение на ревизираното лице /ведомости за заплати, разписки за получени суми/. По всички проверени банкови сметки на лицето не са установени направени преводи на работна заплата от посочените дружества. Относно закупената аудио и видео техника е прието, че правилно са взети предвид от ревизията направените разходи. Обясненията, дадени от жалбоподателя, че е закупил техниката за свой приятел с негови средства, защото той лично ползва отстъпи, не се подкрепят от представените доказателства. Във фактурите в графа отстъпка е посочено 0.00 лв. Договорът за поръчка е представен едва в хода на съдебното производство. Така постановеното решение е правилно. Касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП е неоснователна. Изводите на съда за времето на престоя на ревизираното лице в Гърция са обосновани с правилната преценка на два официални документа и на съдържащите се в тях данни и са подкрепени от показанията на свидетеля. Неправилно се твърди от касатора също така, че показанията на свидетеля не са достатъчно конкретни. Мястото, където той е пребивавал заедно с жалбоподателя, е достатъчно подробно описано. Касационната жалба на Еленко Стоянов също е неоснователна. Разходите за престой в Гърция са определени от съда в размер на 1290.85 лв. Вещото лице по ССЕ определя размер 880.12 лв. при разход 60 евро за нощувка, а съдът е взел предвид максималният разход от 130 евро, поради липсата на доказателства, установяващи точния размер. Изводите на съда по отношение на трудовите възнаграждения са правилни и не е нужно да бъдат преповтаряни. Периодите, посочени в служебните бележки, представени в съдебното производство, не съвпадат с периодите на трудовите договори и липсват доказателства за реално изплатени суми. По отношение на лицето, за което се твърди, че е сключило договора за поръчка, не са представят никакви доказателства за това, че е разполагало с посочените суми. Същото е разпитано като свидетел, но във връзка с тези обстоятелства въпроси не са му били задавани. Замфиров не е открит в хода на ревизията, не е разпитан като свидетел и не е потвърдил предоставянето на суми на жалбоподателя. Липсват доказателства за това, че е разполагал с такива през 2007 г. С оглед на изложеното, решението на АССГ като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника по касация се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 319 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение