Определение № 704 от 05.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4940/2015 г.

Производство по чл. 278 ГПК. Обжалвано е определение № 13467/02.07.2015 на Софийския градски съд по ч.гр.д. № 15890/2014, с което е оставена без уважение молба за изменение на решението в частта за разноските. Недоволен от определението е жалбоподателят [фирма], София, който го обжалва в срок с оплаквания за незаконосъобразност, като счита, че е доказано изплащането на адвокатското възнаграждение. Ответникът по жалбата Д. В. Я. не взема становище Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определениe е по разноските и е постановено от въззивен съд, че то подлежи на обжалване съгласно чл. 248, ал. 3 ГПК. За да постанови обжалваното определение съдът е приел, че въззиваемата страна е направила искане за присъждане на разноски и е представила извлечение от своя сметка за периода 31.10. – 07.11.2014, в което се съдържат данни за превод в полза на адвокатското дружество, но извлечението не съставлява доказателство за плащане, не е представен и договор, в който да е уговорено адвокатското възнаграждение. Като разгледа частната жалба, съдът я намира основателна. Правилно въззивният съд е приел, че Адвокатско дружество „Г. и партньори”, София е процесуален представител на въззиваемата страна [фирма], София (съгласно пълномощно от 23.07.2014 г.). Въззиваемата страна е поискала присъждане на разноски във въззивното производство още с отговора на въззивната жалба, а в съдебното заседание на 10.12.2014 г. е представено извлечение от сметка на адвокатското дружество за постъпило плащане от [фирма], София в размер на 2.400 лева по две фактури, в т.ч. по фактура № 36/23.07.2014 за сумата 900,00 лева по договор за представителство от 23.07.2014 г. В нарушение на чл. 75, ал. 3 ЗЗД обаче съдът е приел, че извлечението от сметката на кредитора за постъпило плащане не го доказва. Също в нарушение на закона съдът е приел, че съдържанието на договора за мандат, сключен между страната и процесуалния й представител трябва да бъде доказано. Отношенията между довереник и доверител-адвокат може да не са уредени в договор, а в сключения договор може да не е уговорен размер на дължимото възнаграждение. Това не лишава адвоката от правото му на възнаграждение, в тези случаи то се определя от адвокатския съвет (чл. 36, ал. 3 ЗА). За нуждите на процеса е достатъчно пълномощието за процесуално представителство да е в писмена форма или да е възпроизведено в съдебния протокол. Като не е съобразил изложеното въззивният съд е постановил незаконосъобразно определение, което следва да бъде отменено, а делото – решено от касационната инстанция съгласно чл. 278, ал. 2 ГПК. По делото е установено, че Адвокатско дружество „Г. и партньори”, София е процесуален представител на въззиваемата страна [фирма], София (съгласно пълномощно от 23.07.2014 г.). Въззиваемата страна е поискала присъждане на разноски във въззивното производство още с отговора на въззивната жалба, а в съдебното заседание на 10.12.2014 г. е представено извлечение от сметка на адвокатското дружество за постъпило плащане от [фирма], София в размер на 2.400 лева по две фактури, в т.ч. по фактура № 36/23.07.2014 за сумата 900,00 лева по договор за представителство от 23.07.2014 г. Видно от изложеното жалбоподателят е представляван от адвокат, комуто е изплатил възнаграждение в размер на 900,00 лева, разноските са поискани своевременно, поради което и с оглед изхода на делото те се дължат от въззивника. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение