Определение № 787 от 06.11.2014 г. на ВКС по т. д. № 2819/2014 г.

Производството е по чл.274 ал.2 изр.1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на И. В. И. против определение №1914 от 25.07.2014г. по ч. гр. д. №2844/2014г. на Софийски апелативен съд, 8 състав, с което е оставена без разглеждане частната му жалба вх.№127407/12.11.2013г. срещу определение от 18.06.2013г. за прекратяване на гр.д. №4399/2013г. на СГС, ГО, І -13 състав. Частният жалбоподател моли определението да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Твърди,че с молба от 27.06.2014г., депозирана в срока за обжалване на определение от 18.06.2013г. за прекратяване на гр.д. №4399/2013г. на СГС, ГО, І -13 състав, е поискал същото да бъде отменено. Поддържа,че съдът не е съобразил разпоредбата на чл.62 ал.2 от ГПК, съгласно която ненадлежно сезираният съд е длъжен служебно да изпрати молбата или частната жалба на компетентния орган. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на частния жалбоподател, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна. С определение от 18.06.2013г. по гр.д. №4399/2013г. на СГС, І ГО, 13 състав, е прекратено производството по делото и е върната исковата молба на И. В. И.. Съобщение за определението е връчено на ищеца на 26.06.2013г. С молба от 27.06.2013г. ищецът е поискал от СГС да отмени определението за прекратяване на производството. Първоинстанционният съд е счел, че молбата има характер на частна жалба и с разпореждане от 17.07.2014г. е разпоредил същата да бъде изпратена на САС по компетентност. Междувременно, И. В. И. е подал частна жалба вх.№127407/12.11.2013г., която СГС ГО, І -13 състав, е върнал като просрочена с определение от 15.11.2013г. Това определение е съобщено на жалбоподателя чрез неговия пълномощник, адвокат Г.. Срещу определението не е подадена частна жалба и същото е влязло в сила. С придружително писмо от 18.07.2014г., гр.д. №4399/2013г. на СГС, ТО, І -13 състав е изпратено в САС, но вместо молба / частна жалба/ от 27.06.2013г., в писмото е посочено, че се изпраща за разглеждане частна жалба вх.№127407/12.11.2013г. Поради това и ч. гр. д. №2844/2014г. на Софийски апелативен съд, 8 състав, е образувано за разглеждане на тази частна жалба, а не на молбата от 27.06.2013г., която СГС е администрирал. Правилно въззивният съд е констатирал, че тъй като определението за връщане на частна жалба вх.№127407/12.11.2013г. е влязло в сила, образуваното по тази частна жалба производство е недопустимо поради липса на предмет и я е оставил без разглеждане, като е прекратил производството пред себе си. С оглед горното, обжалваното определение на САС следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Тъй като поради допуснатата фактическа грешка в придружителното писмо, по молбата на И. В. И. от 27.06.2013г., с характер на частна жалба, не е било образувано производство, делото следва да бъде върнато на САС за образуване на частно гражданско производство и разглеждане на същата. Водим от горното, Върховният касационен съд