Определение № 176 от 21.02.2014 г. на ВКС по т. д. № 4484/2013 г.

Производството е по чл.274 ал.2 пр. първо вр.с ал.1 т.2, чл.407 вр. с чл.422 ал.3 и чл.245 ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на Н. против определение № 1928 / 03.10.2013 год. на Пловдивски апелативен съд, Търговско отделение, постановено по т.д.№ 1292 / 2011 год., с което е уважена молбата на [фирма] за издаване на обратен изпълнителен лист и издаден такъв, за сумата от 396 786,20 лева. С атакуваното определение Н. е осъдена да върне на [фирма] тази сума, като събрана на основание заповед за изпълнение на парично задължение № 1180 / 12.10.2009 год. по ч.гр.д.№ 1172 / 2009 год. по описа на Районен съд – Кърджали, част от присъдени със същата заповед главница от общо 590 838,49 лева, представляваща частно държавно вземане, произтичащо от предоставена временна финансова помощ и сума от 11 816,77 лева, разноски по делото. Заповедта е обезсилена с решение № 90 / 06.03.2012 год. по в.гр.д. № 1292 / 2011 год. на Пловдивски апелативен съд, търговско отделение, предвид отхвърляне на предявения от НАП иск с правно основание чл.422 ГПК за установяване на вземането. Длъжникът е предявил искане за издаване обратен изпълнителен лист на основание чл.422 ал.3 ГПК за платените по образуваното изпълнително дело № 79 / 2010 год. суми, в общ размер 396 786,20 лева, от които 154 125,73 лева чрез доброволни плащания, а остатъка - чрез способите на принудителното изпълнение. Жалбоподателят оспорва правилността на въззивното определение с обстойни доводи относно предмета на изпълнително дело № 79 / 2010 год. на ЧСИ Й.К. при РС - Кърджали, образувано не само по издадения въз основа преждепосочената заповед за незабавно изпълнение, последващо обезсилена, изпълнителен лист, но и по изпълнителен лист на основание заповед за изпълнение на парично задължение № 1179 / 12.10.2009 год., постановена по ч.гр.д.№ 1171 / 2009 год. по описа на РС - Кърджали, за сумата от 506 297,54 лева - наказателна лихва върху непогасена част от главница ,установена с Акт за частно държавно вземане № 12 / 06.04.2004 год., за периода 26.03.2004 г. – 07.07.2009 год., както и за разноски от 10 125,95 лева. Тази заповед за изпълнение на парично задължение – предмет на установителен иск по чл.422 ГПК, предвид възражение на длъжника по чл.414 ГПК, не е обезсилена, респ. е установено със сила на пресъдено нещо съществуването на вземането на НАП. Позовавайки се на реда за погасяване на задължения, предвиден в чл.76 ЗЗД, жалбоподателят счита, че сумата от 396 786,20 лева не би могла да бъде отнесена в погашение задължението по обезсилената заповед за незабавно изпълнение, тъй като вземането от наказателна лихва и вземането от разноски е предпочтително удовлетворимо пред главницата, която - на основание АЧДВ № 12 / 06.04.2004 год., е предмет на обезсилената заповед за незабавно изпълнение, като дължимата наказателна лихва е присъдена за неизпълнение на същата главница. Ответната страна - [фирма] – не взема становище по жалбата. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.407 ГПК ,от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе настоящият състав съобрази следното: Изпълнително дело № 79 / 2010 год. на ЧСИ Й.К., с район на действие РС – К. е образувано в изпълнение на две издадени в полза на НАП, против [фирма], заповеди за изпълнение на парично задължение - № 1179 / 2009 год. по т.д.№ 1171 / 2009 год. и № 1180 / 2009 год. по т.д.№ 1172 / 2009 год. на РС - Кърджали, само втората от които е обезсилена, въз основа на неуважен иск на кредитора по реда на чл.422 вр. с чл.124 ГПК за установяване на вземането. Видно от удостоверението на ЧСИ Й.К. изх.№ 10004 / 05.09.2013 год., сумите от общо 396 786 ,20 лева / изплатени както чрез доброволни плащания, така и чрез способите на принудителното изпълнение / са зачетени като погасяване на дължимите по заповед № 1179 / 2009 год. по т.д.№ 1171 / 2009 год. на РС Кърджали суми, която заповед не е обезсилена, при оставащо дължим остатък от 119 722,29 лева, включая присъдени разноски от 10 125,95 лева по същата заповед. Изпълнението на двете основания, вкл. обезсилената заповед, е реализирано общо в образуваното едно изпълнително дело и при наличието на непогасен дълг не съществува основание за издаване на обратен изпълнителен лист за събраните от длъжника, но и все още дължими суми - в погашение на необезсилената заповед за изпълнение на парично задължение, чиято изпълнителна сила е стабилизирана с уважаване иска по чл.422 ГПК за същото вземане. Разпоредбата на чл.245 ал.3 ГПК реализира принципа за недопускане на неоснователното обогатяване и обратен изпълнителен лист се издава за получени без основание суми, каквито не са удостоверените като получени от взискателя суми. Длъжникът не е предявявал връщане на недължимо платени за изпълнителното производство, в прекратената му, с оглед обезсилване на заповед за изпълнение на парично задължение № 1180 / 2009 год. по т.д.№ 1172 / 2009 год. на РС Кърджали, част. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение