Определение № 1855 от 03.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 1266/2024 г.

Производството е по реда чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 3189/30.04.2024г. на Л. Д. Н. и М. Л. К. срещу определение № 245 от 12.04.2024г. по в.т.д. № 154/2024г. на Апелативен съд – Варна. С обжалваното определение е обезсилено решение № 12 от 08.01.2024г. по т.д. № 829/2022г. на Окръжен съд – Варна в частта, с която по искове с правно основание чл. 74 от ТЗ на жалбоподателите срещу „Кът енд Ко“ ЕООД са отменени решения на Общото събрание на съдружниците в дружеството от 13.12.2022г., и производството по делото е прекратено. От състава на Апелативен съд – Варна са възприети обстоятелства по чл. 130 от ГПК. В хода на въззивното производство ответното дружество е било заличено като търговец съгласно вписване 20240315122256 по поле 27 по партидата на дружеството в търговския регистър при Агенция по вписванията след проведено производство по ликвидация. Оплакванията на жалбоподателите са за неправилност на определението на Апелативен съд – Варна. Излагат се подробни съображения за основателност на исковете по чл. 74 от ТЗ, за пропускане да бъдат спрени вписванията във връзка с решенията на Общото събрание от 13.12.2022г. (изключването на жалбоподателите като съдружници и промяна в правноорганизационната форма на дружеството) и във връзка с производството по ликвидация, както и за извършени от „Кът енд Ко“ ЕООД разпоредителни действия с имущество на дружеството. Жалбоподателите считат, че висящността на спора по чл. 74 от ТЗ поддържа правосубектността на ответника до приключване на делото във всички съдебни инстанции. С обезсилване на решението и прекратяване на производството са нарушени правата им като съдружници. Налице е злоупотреба с право от страна на управителя на ответното дружество и заобикаляне на закона от страна на съда. Жалбоподателите искат определението на Апелативен съд – Варна да бъде отменено и делото - върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Частната жалба е допустима. Тя е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 274, ал. 1, т. 1, вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК, в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от лица с интерес от обжалването и има съдържание и приложения от тези по съответно приложимите разпоредби на чл.260 и чл. 261 от ГПК, вр. чл. 275, ал. 2 от ГПК. По същество жалбата е неоснователна. В хода на въззивното производство ответникът по водените искове по чл. 74 от ТЗ – дружеството „Кът енд Ко“ ЕООД, е било заличено. Така липсва процесуална предпоставка за съществуването на право на иск - процесуална правоспособност на всички страни в производството (чл. 27, ал. 1 от ГПК), при което то подлежи на прекратяване. За допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от страните съдът следи служебно (чл. 7 и чл. 130 от ГПК). Така е процедирал и въззивният съд – производството по исковете по чл. 74 от ТЗ е било прекратено, с обезсилване на въззивното решение като недопустимо (чл. 269 от ГПК). Обжалваното определение е в съответствие с практиката на ВКС, споделяна от настоящия съдебен състав. По правило когато търговското дружество е заличено от търговския регистър, то губи своята правосубектност и не би могло да бъде надлежна страна в производството по чл. 74 от ТЗ (решение № 58 от 31.07.2012г. по т.д. № 49/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др.). Нито във въззивното, нито в настоящото производство жалбоподателите твърдят и установяват обстоятелства, обосноваващи продължаване на производството по чл. 74 от ТЗ (воден иск по чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ относно вписаното заличаване на ответника като търговец или друго). Съображенията на жалбоподателите са основно за основателност на исковете по чл. 74 от ТЗ, за съществуването на техни права като съдружници и за пропуск да бъдат спрени вписванията по заявления на „Кът енд Ко“ ЕООД в търговския регистър, основани на оспорените решения на Общото събрание, съответно на откритото производство по ликвидация. Същевременно, както се посочи, правосубектност на ответника не може да бъде изведена единствено от висящото производството по чл. 74 от ТЗ. Липсва такава законодателно предвиждане и оплакването на жалбоподателите в този смисъл също е неоснователно. Подадената по делото частна жалба следва да бъде оставена без уважение. Воден от горното съдът