Определение № 4342 от 08.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4544/2022 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Р. Д. Д. срещу определение № 50359/04.11.2022г. на ВКС, ІІІ гр.отд., постановено по ч.гр.д. № 4048/20г. с което е върната частната й жалба с вх. № 715031.08.2022 г. срещу определение № 327 от 25.07.2022 г. по ч. гр.д. № 4048/20г. на ВКС, ІІІ г.о. Иска се съдът да отмени обжалваното определение, да уважи частната й жалба и „да приеме предявените й искове за обезщетяване относно признато незаконно трудово правоотношение“. ВКС, състав на ІV гражданско отделение, след като обсъди доводите на частния жалбоподател и доказателствата по делото, намира следното: Частната жалба е допустима, като подадена от лице с правен интерес, в законноустановеният срок, срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. С разпореждане № 36 от 30.11.20220г. АС- В.Търново е върнал подадената от Р. Д. частна касационна жалба с вх. № 3724/0.10.20г. срещу определение № 180/27.08.20г. по в. ч. гр.д. № 216/20г. на АС- В.Търново, поради неотстраняване в срок на нередовностите й. С определение № 327 от 25.07.22 г., постановено по ч. гр.д. № 4048/20, г., ВКС ІІІ г.о.. разпореждането е оставено в сила, срещу което определение на 31.08.2022г. е постъпила частна жалба с вх. № 7150. С обжалваното определение, ВКС, ІІІ г.о. е приел, че възможността да инстанционнен контрол е изчерпана, като обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в ГПК не е изрично предвидено. Не са налице хипотезите на чл.274, ал.1 ГПК и частната жалба следва да бъде върната. Определението, с което е върната частната жалба с вх. № 7150/31.08.22 г. на Р. Д., е правилно и следва да бъде потвърдено. Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.1 ГПК срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби само когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото или когато това е изрично посочено в закона. Определенията, които не са преграждащи или за които възможността за обжалване не е изрично предвидена, не подлежат на обжалване, вкл. когато са постановени от тричленен състав на ВКС, и съдът не разполага с правомощия да осъществява контрол върху правилността на такива съдебни актове. Определението, постановено от състав на ВКС, е преграждащо, когато с него подадена до ВКС молба или жалба е оставена без разглеждане, респ. върната, и производството по делото е прекратено. Определение, с постановяването на което състав на ВКС е упражнил правомощията си да осъществи инстанционен контрол върху акт на въззивния съд по предвидения в ГПК ред, приемайки подадената частна жалба за допустима, не може да бъде определено като преграждащо. С постановяване на определението по чл.274, ал.2 ГПК производството по осъществяване на институционен контрол на определението на първоинстанционния съд, преграждащо по-нататъшното развитие на делото, приключва окончателно. Процесуалният закон не е предвидил възможност за обжалване на този съдебен акт пред друг тричленен състав на ВКС. Поради това, определение № 327 от 25.07.22 г. не подлежи на обжалване нито по реда на чл. 274, ал. 2, изреч. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК, по който ред се разглеждат само частни жалби срещу определения на ВКС, с които се прегражда производството пред ВКС, нито по реда на чл. 274, ал. 2, изреч. 2, във вр. с ал. 1, т. 2 от ГПК или на чл. 274, ал. 3 от ГПК, тъй като частната жалба с вх. № 4776/04.12.20220 г. е подадена срещу преграждащо определение на апелативния съд и с разглеждането ѝ по същество от ВКС процесуалният ред за инстанционен контрол е изчерпан. Следователно, подадената срещу определение № 327 от 25.07.22 г. частна жалба с вх. № 509482/23.11.22г. е процесуално недопустима и правилно е върната с обжалваното определение № 50359/04.11.22г. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV гр. отд.