Определение № 949 от 30.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 3785/2013 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на ЗК [фирма], [населено място] срещу определение от 27.09.12г., с което Софийският градски съд е спрял на основание чл.637, ал.1 ТЗ производството по гр.д.№ 4821/12г. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна. Ответниците А. „П. ” и [фирма], [населено място] не вземат становище по частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение намира, че частната жалба е допустима и частично основателна. Въззивното производство е образувано по жалба на А. „П. ” срещу решение № ІІ-85-258/31.01.12г. по гр.д.№ 23/11г., с което Софийският районен съд е осъдил А. „П. ” да заплати на ЗК [фирма] сумата от 392.30 лв. на основание чл.213, ал.1 КЗ, а по обратния иск - [фирма] да заплати на А. „П. ” същата сума на основание чл.79, ал.1 ЗЗД. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е констатирал, че по отношение на ответника по обратния иск – [фирма] е открито производство по несъстоятелност и на основание чл.637, ал.1 ТЗ е спрял производството по делото. Определението е неправилно. Предпоставките по чл.637, ал.1 ТЗ за спиране на производството по делото са налице само в частта по въззивната жалба срещу първоинстанционното решение по обратния иск. Независимо, че разглеждането и уважаването на обратния иск е предпоставено от решението на съда по първоначалния иск, не съществуват пречки по движението на делото в частта по въззивната жалба срещу първоинстанционното решение по предявения осъдителен иск срещу А. „П. ”. По тези съображения обжалваното определение следва да се отмени частично и делото да се върне на СГС за продължаване на процесуалните действия. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд