Решение № 752 от 23.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5415/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. Д. Т., подадена чрез адвокат Ланева, срещу решение № 10512 от 19.12.2024 г., постановено по адм. дело № 1434/2024 г. по описа на Административен съд – Бургас, в частта, с която е отхвърлен предявеният от него иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както следва: за разликата над 500 лева до пълния предявен размер от 2000 лева за неимуществени вреди, въз основа на незаконно задържане за срок от 24 часа. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост- отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението, като вместо него се постанови друго, с което да се уважи исковата му претенция в пълния претендиран размер, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответната страна – Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Бургас /ОДМВР – Бургас/, не изразява становище по касационната жалба и не се представлява в съдебно заседание. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните, извърши проверка на решението на наведените касационни основания и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната част, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна. Производството пред АССГ се е развило по предявен на основание чл. 203, ал. 1 АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000 лева, на основание отменен като незаконосъобразен административен акт - Заповед за задържане на лице № 282зз-334/23.12.2023 г., издадена от полицай в група Охранителна полиция към Районно управление Карнобат при ОДМВР – Бургас. С обжалваното решение Административен съд - Бургас е осъдил ОДМВР – Бургас да заплати на Р. Д. Т. на основание чл. 1, ал. 1 вр. чл. 4 ЗОДОВ сумата 500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконосъобразна Заповед за задържане на лице № 282зз-334/23.12.2023 г., издадена от полицай в група Охранителна полиция към Районно управление Карнобат при ОДМВР – Бургас и е отхвърлил иска по чл. 1, ал. 1, вр. чл. 4 ЗОДОВ за разликата до пълния предявен размер от 2000 лв. като неоснователен и недоказан. С Определение № 1241/10.02.2025 г. първоинстанционният съд е изменил Решение № 10512/19.12.2024 г. в частта за разноските и е осъдил ОДМВР - Бургас да заплати на Р. Д. Т. сума в размер на 510 лева, представляващи съдебно-деловодни разноски. За да достигне до този правен резултат решаващият съд е приел, че ищецът е задържан от служители на ответника в 7:40 ч. на 23.12.2024 г. Решаващият съд е установил, че Заповед за задържане на лице № 282зз-334/23.12.2023 г., издадена от полицай в група Охранителна полиция към Районно управление Карнобат при ОДМВР - Бургас била отменена като незаконосъобразна с Решение № 7 от 05.03.2024 г., постановено по АНД № 1/2024 г. по описа на Районен съд - Карнобат, влязло в сила на 23.03.2024 г. Съдът изслушал свидетелските показания на Д. Т. – съпруга на ищеца, които кредитирал изцяло, като такива в пряка връзка със създадените за времето на задържане дискомфорт и неудобства. Административният съд достигнал до извод, че по отношение на исковите претенции била налице първата изискуема предпоставка за ангажиране на отговорността на ОДМВР – Бургас, незаконосъобразен акт, отменен по съответния ред и „незаконосъобразни действия“ на длъжностни лица и органи на ОДМВР – Бургас. Съдът приел за доказани претърпените от ищеца неблагоприятните психически изживявания, както и наличието на пряка причинна връзка между тях и отменения като незаконосъобразен административен акт, респективно незаконосъобразните действия на длъжностни лица при ответника. На база анализ на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и прилагайки чл. 52 ЗЗД, съдът определил размера на обезщетението по отделните искове по „справедливост“, с оглед на вида, обема, интензитета и продължителността на причинените неимуществени вреди. Изложени са аргументи, че на основание изложените мотиви, предявеният иск се явява основателен частично и следва като недоказан, да бъде отхвърлен до пълния предявен размер. Настоящият съдебен състав намира постановеното решение за частично неправилно, поради нарушение на закона при отчитане на характера, времетраенето и интензитета на претърпените вреди и определяне на тяхното обезщетение при приложението на чл. 52 ЗЗД. Правилен е изводът на съда, че са налице законови предпоставки за частична основателност на предявения иск за обезщетяване на неимуществени вреди, но се явяват основателни и наведените с касационната жалба аргументи, че присъдения размер на обезщетение не е съобразено със съвременната динамика на цените, тяхното постоянно покачване, както и с инфлационните процеси в страната.. При определяне на размера на дължимото обезщетение съдът не е обсъдил правилно критериите за определяне на размера на обезщетение по реда на чл. 52 ЗЗД. От събраните по делото доказателства се установява, че по време на задържането от органите на МВР пострадалият е претърпял болки и страдания. Задържането е осъществено в навечерието на Бъдни вечер, което е довело до многобройни негативни последици за Т., чувство за безпомощност и стрес. В тази насока съдът неправилно е анализирал представените по делото писмени доказателства и депозираните свидетелски показания, които безспорно доказват получения стрес от несправедливото отношение към ищеца. Относно размера на обезщетението, което следва да се определи при условията на чл. 52 от ЗЗД следва да се отчете, увреждането, както и естеството и степента на претърпените морални страдания, както и тяхната продължителност. Неимуществените вреди следва да бъдат определени в размер от 1 000 лева, в останалата част за разликата над 1 000 лева до 2 000 лева искът за неимуществени вреди е неоснователен и в тази отхвърлителна част съдебният акт следва да бъде потвърден. С оглед на изложеното решението на Административен съд - Бургас, като неправилно по отношение на размера на обезщетението, следва да бъде частично отменено и вместо това да бъде постановено решение, с което на Р. Д. Т. да бъде присъдено обезщетения за неимуществени вреди допълнително още сумата от 255.65 евро /500 лева/, вследствие на отменен като незаконосъобразен акт Заповед за задържане на лице № 282зз-334/23.12.2023 г., издадена от полицай в група Охранителна полиция към Районно управление Карнобат при ОДМВР - Бургас. В останалата обжалвана част решението, като правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото в касационната инстанция, следва да бъде уважено искането на жалбоподателя за присъждане на съдебни разноските държавна такса в размер на 2.56 евро /5 лева/ и за адвокатско възнаграждение в размер на 68.17 евро /133, 33 лева/ пропорционално на уважената част на касационната жалба. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение