Определение № 75 от 16.02.2017 г. на ВКС по д. № 5074/2017 г.

Производството е по чл.73 НПК, вр. с чл.396, ал.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на М. П. и Г. П. срещу въззивното определение на Апелативен съд София по в.ч.н.д №1258/17 г. от 16.10.17 г., с което след отмяна на първоинстанционното определение, е уважено искането на Я. С. за обезпечаване на гражданския му иск в наказателния процес срещу касаторите, чрез налагане на посочените в определението обезпечителни мерки. Ответникът по жалба Я. С. я оспорва като недопустима – подадена след едноседмичния срок за обжалване на определението по ГПК, и неоснователна. ВКС, състав на трето г.о., намира, че не е компетентен да разгледа и да се произнесе по частната касационна жалба. Мерките за обезпечаване на гражданския иск в наказателния процес се вземат по реда на ГПК, на осн. чл.73, ал.2 НПК, но от наказателния съд – чл.73, ал.4 НПК, който осъществява и инстанционен контрол върху определението за допускане на обезпечението – в този смисъл е ТР №1/2012 г. ОСНК. Затова производството по делото следва да се прекрати пред гражданския състав на ВКС и делото да се изпрати за разглеждане от състав на наказателна колегия на ВКС. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.