Решение № 5721 от 27.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 594/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от „Е и Д Инвест“ ЕООД, с ЕИК: 202721175, със седалище и адрес на управление: в гр. София, [улица], [адрес], представлявано от управителя Е. Х. Т., чрез процесуалния му представител адв. Т. Тодоров от САК, против Решение № 37095 от 11.11.2025 г., постановено по адм. дело № 7210/2024 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение № 32-768308/08.03.2024 г., издадено от директор на Териториална Дирекция (ТД) Митница Бургас при Агенция „Митници“, с което за внесената и допусната до свободно обращение стока по митническа декларация (МД) MRN 21BG001008034521R5/27.04.2021 г. е определена нова митническа стойност (МС) в размер на 4 546,61 лева, спрямо която са определени за досъбиране държавни вземания както следва - за мито в размер 165,25 лева и ДДС в размер на 363,56 лева. С решението в полза на ТД на Митница Бургас са присъдени разноски в размер на 100,00 лева. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора първоинстанционният съд неправилно е приел, че митническите органи са обосновали основателността на съмненията, довели до прилагането на чл. 140, ал. 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 и определянето на новата МС на автомобила. Изложени са аргументи, че съдът е игнорирал обстоятелството, че митническият орган се е позовал единствено на електронна информация от канадските митнически власти, която въпреки официалния си характер – имала удостоверително действие, като не е подкрепена и с първичните документи, въз основа на които е съставена, поради което не можело да се приеме, че съответства на действително платената цена за стоката. Твърди също така, че представената фактура е била приета при първоначалното оформяне на вноса и не е била надлежно оборена, поради което не е имало основание за отхвърляне на договорната стойност по чл. 70 от Регламент 952/2013. На следващо място според касатора не е съобразено обстоятелството, че преди да прибегне към прилагане на резервния метод по чл. 74, § 3 митническият орган не е изчерпил визираните в чл. 74, § 2 от Регламента вторични методи по букви от „а“ до „г“, като в тази връзка основните му доводи за изключване на приложението им се свеждали до липсата на информация, относима към тях. Освен това е посочено, че липсвали данни по делото изобщо да е била събирана такава информация, по какъв начин е извършвана проверката и т. н. На следващо място се поддържа, че определянето на МС на автомобила въз основа на информация за декларираната стойност при износа на същата стока е в противоречие с разпоредбата на чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, като в тази връзка са изложени аргументи, че и резервният метод по чл. 74, § 3 от Регламента е приложен неправилно. Според касатора не са изяснени всички релевантни факти, включително техническото състояние и щетите на автомобила. В подкрепа на твърденията си цитира съдебна практика на Върховния административен съд. В заключение моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АССГ, и вместо него - да постанови друго такова, с което да отмени оспорения митнически акт. Претендира заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция съгласно представен договор за правна защита и съдействие. Ответникът по касационната жалба – директорът на ТД Митница Бургас, чрез процесуалния му представител юрк. М. Кацарова, взима становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е била законосъобразността на Решение № 32-768308/08.03.2024 г., издадено от директор на ТД Митница Бургас при Агенция „Митници“, с което на основание чл. с чл. 19, ал. 7 от Закона за митниците (ЗМ) и чл. 59 от АПК във връзка с чл. 74, § 3, чл. 77, § 1, буква „а“ и § 2, чл. 102, § 3, чл. 105, § 3 и § 4, чл. 114, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013, чл. 54, ал. 1, чл. 55, ал. 1, чл. 67, ал. 1 от ЗДДС, за стока по МД с MRN 21BG001008034521R5/27.04.2021 г. е определена нова МС в размер на 4 546,61 лева, спрямо която са определени за досъбиране държавни вземания както следва - за мито в размер 165,25 лева и ДДС в размер на 363,56 лева. Като длъжник за заплащане на посочените задължения е определен „Е и Д Инвест“ ЕООД. Административен съд София - град е приел от фактическа страна, че на 27.04.2021 г. е подадена МД с MRN 21BG001008034521R5, с която е деклариран внос на стока под митнически режим допускане за свободно обращение, описана като „употребяван пътнически автомобил - катастрофирал, марка: Ford, модел: F-150; първа регистрация: 01.01.2014 г.; цвят: 0; раб. обем: 5000; двиг. №: няма данни; шаси №: 1FTFX1EF7EFC98608; 4=MEDU7251037,PO=1”, код на държавата на изпращане/износ – Канада (кл. 5/14); условие на доставка – CFR – Стойност и навло (кл. 4/1); Код на стоката — код по ТАРИК - 8703 24 90; метод за определяне на стойността – Договорна стойност на внасяните стоки (кл. 4/16); цена на стоката и валута – 2 204.40 CAD (кл. 4/14 и кл. 4/10), идентификационен номер на контейнер – MEDU7251037 (кл. 7/10). В 3/19 от MRN като пряк представител по осъществения внос е посочено дружеството „Мирамар“ ООД, а в кл. 3/15 като вносител е посочено „Е и Д Инвест“ ЕООД. При подаване на декларацията пред митническите органи (МО) са представени: фактура № RA-E21707/18.02.2021 г., издадена от издадена от „9396-9053 QUEBEC Inc.”, 7405C rue Verite, Pierrefonds,Q.C H9J3R9, Канада; опаковъчен лист № RA-E21022503, RA-F21021707, издаден от „9396-9053 QUEBEC Inc.”, 7405C rue Verite, Pierrefonds,Q.C H9J3R9, Канада; PERMIT-VEHICLE PORTION № L6351710; Морска товарителница № MEDUML067649. За извършения внос са начислени мито в размер на 289,41 лева и ДДС в размер на 636,69 лева, при МС в размер на 2 894,06 лева (преизчислена стойност на 2 202,40 CAD при курс 1,31405 BGN/USD). Решаващият съд е описал подробно установената фактическа обстановка по издаване на оспореното митническо решение, в т. ч. препратеното от канадските митнически власти „Canada Border Services Agency“ до териториални дирекции на Агенция „Митници“ писмо с рег. № 32-441111/16.12.2022 г. на ЦМУ; извършения в тази връзка последващ контрол, при който е анализирана постъпилата от канадската митническа администрация с писмо рег. № 32-470240/10.07.2023 г. информация за автомобил със същите характеристики, идентичен VIN (номер на шаси), номер на контейнер, номер на износна декларация, в резултат на който анализ е установено несъответствие по отношение на декларираната в МД цена в размер на 2 202,40 CAD спрямо представената от канадските митнически власти цена в размер на 3 460,00 CAD; възникналите в тази връзка „основателни съмнения“ относно действителната цена на стоката и елементите, които се прибавят към нея; разменената кореспонденция между страните и представените обяснения; мотивите на митническите органи да приемат, че липсват достатъчно доказателства в подкрепа на действително платената цена или подлежаща на плащане цена на стоката при продажбата, както и, че са налице основателни съмнения относно МС на стоката, определена по реда на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013; основанията им да отхвърлят декларираната МС на стоките и да приемат, че поради изчерпването на вторичните методи по чл. 74, § 2, б. „а“ - б. „г“ от Регламент (ЕС) № 952/2013, следва приложимост на резервния метод по чл. 74, § 3 от същия Регламент, като е взета предвид цената, посочена в електронната информация, получена от канадските митнически органи, за превозното средство със същия VIN, представляваща цената на автомобила – 4 546,61 лева. За да отхвърли жалбата на „Е и Д Инвест“ ЕООД срещу оспореният административен акт, АССГ е приел, че същият е издаден от компетентен орган в предвидените от закона форма и съдържание, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. На първо място, е дадено е тълкуване на относими правни разпоредби, в това число за методите за определяне на митническата стойност. Съпоставяйки правната рамка към фактите по делото е прието, че след като административният орган е разгледал всеки един от методите по реда на чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., обосновано е преминал към резервния метод по чл. 74, § 3 от МКС, определяйки новата МС на база на наличните данни на територията на Съюза, получени по линия на международното сътрудничество от канадските митнически власти. Според съда дружеството не е оказало необходимото съдействие за извършване на митническите формалности и контрол, тъй като не е предоставило всички документи, с които разполага и въз основа на които може да бъде направен категоричен извод относно твърдяната МС. Прието е също така, че въпреки че към МД „Е и Д Инвест“ ЕООД е представило инвойс фактура, снимков материал, писмени обяснения, документи за заплатени държавни вземания, същото не е предоставило счетоводни документи, от които безспорно да се установи дали цената, посочена в инвойс фактура, е реално заплатената такава, кога и по какъв начин е платена (в брой или по банков път), какви счетоводни статии са взети, как е била заведена стоката в счетоводството на дружеството. На следващо място е прието, че обосновано митническите органи са кредитирали изпратения с писмо с рег. № 32-470240/10.07.2023 г. от ДМРР оригинален електронен файл, представен от канадската митническа администрация като Приложение към писмото - BG_ExportDeclaration-9396-9053_Quebec_lnc, потвърждаващ автентичността на приложената към него електронна информация за износа („Electronic export information“ (EEI) за процесния автомобил, видно от която е налице пълно съответствие в информацията по отношение на внесената стока – вид, индивидуализиращи белези на същата, номера на товарителници и др., но декларираната от продавача стойност при експорта от Канада, заявена пред митническите власти, е различна от стойността, декларирана с процесната МД при вноса. Съдът е посочил, че електронната информация за изнесения автомобил от Канада е еквивалентна на износна декларация в ЕС и с нея се декларира стойността при износ в конкретна държава, като с предоставянето на Електронната износна информация от канадските митнически власти, данните от нея стават налични на територията на ЕС. Предвид това АССГ е приел за неоснователни възраженията на „Е и Д Инвест“ ЕООД, че по делото няма събрани доказателства, че именно стойността, посочена в износната декларация, е договорената или платена от дружеството. Според съда писмото и информацията, предоставени от канадските митнически власти, представлява официален документ, получен по линия на международното сътрудничество, поради което съдържащата се в него информация притежава висока степен доказателствена стойност относно данните и идентификация за износната стока, която въпреки дадената възможност – не е била оборена от адресата ѝ. Предвид изложеното съдът е приел, че митническият орган е изпълнил задължението си за мотивиране на решението за стартиране на процедурата по чл. 140 от Регламента – обстоятелство, установено от изложените факти и обстоятелства в приложената кореспонденция по линия на международното сътрудничество от канадските митнически власти - „Canada Border Services Agencу“, а впоследствие и възпроизвеждането им в решението за корекция. Направен е краен извод за законосъобразност на оспорения митнически акт и неоснователност на жалбата. Обжалваното решение на АССГ е валидно, допустимо и правилно. Въз основа на установената фактическа обстановка по делото, съдът е достигнал правилен и обоснован извод за законосъобразност на обжалваното митническо решение. На първо място следва да бъде посочено, че от страна на първоинстанционния съд правилно е очертана правната рамка на спора и е направено тълкуване на относимите правни разпоредби. С оглед на становищата и позициите на страните правилно е очертан и спорният въпрос – налице ли са основанията за неприемане на декларираната договорна стойност, т. е. налице ли са „основателни съмнения“ по смисъла на чл. 140 § 2 от Регламент/ЕС/ № 2015/2447 и спазена ли е процедурата по чл. 141 от същия Регламент във връзка с чл. 71 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. за определяне на митническата стойност по процесния внос, съобразно договорната стойност на стоката. Даденият положителен отговор от страна на първоинстанционния съд се споделя от настоящата съдебна инстанция, която го намира за обоснован на фактите по делото и при правилно тълкуване и прилагане на закона. В съответствие с материалния закон съдът е описал методите за определяне на митническа стойност на стоките по чл. 70 и чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Съгласно чл. 74, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 вторичните методи за определяне на митническата стойност се прилагат субсидиарно, когато тя не може да се определи въз основа на договорната стойност на стоките и чрез последователно прилагане на букви от „а“ до „г“ от § 2 на чл. 74, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. В съответствие с чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 съдът е посочил и условията, при които митническите органи могат да решат, че митническата стойност не може да се определи по правилото на чл. 70, § 1 МКС. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, тоест действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Европейския съюз, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от същия. Когато МС не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от него при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от „а“ до „г“, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Макар при митническото остойностяване на стоките приоритетна да е договорната стойност по чл. 70 МКС, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, те могат да отхвърлят декларираната цена. От данните по делото е видно, че в конкретния случай „основателните съмнения“ на митнически орган по смисъла на чл. 140, § 1 от цитирания по-горе регламент са обосновани с това, че по линия на международното сътрудничество е получена информация от компетентните власти на изпращащата държава – Канада, че цената на процесния автомобил, декларирана при изнасянето му от Канада, е различна от декларираната цена при вноса. Митническата стойност е определена чрез резервния метод по чл. 74, § 3 от Регламент /ЕС/ 952/2013 г., който е приложим след изчерпване на възможностите за прилагане на методите посочени в чл. 74, § 2 от същия регламент. Решаващият съд е приел, че административният орган е разгледал всеки един от методите по реда на чл. 74, § 2 от Регламент(ЕС) № 952/2013 г., като след последователното прилагане на букви от „а“ до „г“, е обоснован правилен извод, че същите са неприложими, поради което МС е определена съгласно разпоредбите на чл. 74 § 3 от Регламент(ЕС) № 952/2013 г., вр. чл. 144, § 2 от регламент за изпълнение (ЕС). Настоящата съдебна инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд и ги намира за обосновани на фактите по делото и при правилно прилагане на материалния закон. Доводите и аргументите в тази насока са следните: С протоколно определение от 03.02.2026 г. производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), до произнасяне с решение по дело Т-296/2025 г. на Общия съд на Европейския съюз, образувано по отправено от Върховния административен съд преюдициално запитване, чиито въпроси са преценени като относими и към приложимото по настоящото дело право на Европейския съюз. С решение от 25.03.2026 г. по дело Т – 296/2025 Общия съд на Европейския съюз, пети петчленен състав е дал следните отговори на поставените въпроси: 1) Член 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че декларираната цена при износ на стока с местоназначение в митническата територия на Европейския съюз, която митническите органи на държавата на износа са съобщили на митническите органи на държава членка в рамките на международно споразумение в областта на митническото сътрудничество, може да се квалифицира като налични данни на митническата територия на Съюза по смисъла на тази разпоредба за целите на определянето на митническата стойност на същата тази стока. 2) Член 74, § 3 от Регламент № 952/2013 трябва да се тълкува в смисъл, че позоваването на декларираната цена при износ на стока с местоназначение в митническата територия на Съюза, която митническите органи на държавата на износа са съобщили на митническите органи на държава членка в рамките на международно споразумение в областта на митническото сътрудничество, може да представлява разумен способ по смисъла на тази разпоредба за целите на определянето на митническата стойност на същата тази стока. С определение по хода на делото от 14.04.2026 г. производството по настоящето дело е възобновено. От данните по делото е видно, че в конкретния случай „основателните съмнения“ на митнически орган по смисъла на чл. 140, § 1 от цитирания по-горе регламент са обосновани с това, че по линия на международното сътрудничество е получена информация от компетентните власти на изпращащата държава – Канада, че цената на процесния автомобил, декларирана при изнасянето му от Канада, е различна от декларираната цена при вноса. Съобразена е също така липсата на доказателства в подкрепа на точността на декларираната цена съгласно приложената фактура № RA-E21707/18.02.2021 г., а също и отсъствието на представен документ за извършено плащане по сделката – обстоятелство, неизключващо възможността за направено доплащане на процесния автомобил. Предвид даденото тълкуване на закона в т. 1 на решение от 25.03.2026 г. по дело Т – 296/2025 Общия съд на Европейския съюз следва да бъде прието, че правилно административният съд е приел, че наличието на „основателни съмнения“ е доказано от административния орган при спазване на изискванията на чл. 140 и чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447. На следващо място настоящата съдебна инстанция споделя и изводите на АССГ, че при определяне на пазарната цена на превозното средство митническият орган правилно е приложил материалния закон, тъй като същата е определена при последователно изследване на вторичните методи по чл. 74, § 2, б. „а“ - б. „г“ от Регламент (ЕС) №952/2013, съответно - на резервния метод по чл. 74, § 3 от същия Регламент. При изследване на метода, регламентиран в чл. 74, § 2, б. „а“ от Регламента за наличие на „идентични стоки“, административният орган е стигнал до извода, че не може да определи МС въз основа на такива, тъй като липсвала информация в митническата информационна система МИСЗА за период от 90 дни, от които 45 дни преди и 45 дни след митническото оформяне, за допуснати за свободно обращение стоки, които са еднакви с внасяните стоки във всяко отношение, включително: техническо състояние и характеристики, степен на установена щета, изминат пробег, допълнителни екстри, качество, авторитет, доверие и известност на стоките, произведени в същата държава, в която е произведена и декларираната стока и допуснати за свободно обръщение в същия момент или по същото време, като е взето предвид и недостатъчното и непълно описание на стоката в МД, включително и на документите за техническото състояние на декларираното превозно средство. Административният орган е разгледал дали е възможно МС да се определи чрез следващия метод, регламентиран в чл. 74, § 2, буква „б“. Посочено е, че този метод също е неприложим, тъй като в МИСЗА липсвала информация за внос за период от 90 дни, от които 45 дни преди и 45 дни след митническото оформяне за допуснати за свободно обращение стоки, за които са приети договорни стойности и които въпреки, че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни технически характеристики, степен на щета и съставни части с декларираната стока - обстоятелство, даващо им възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение, които са били допуснати в свободно обращение в приблизително същото време. Административният орган е приел, че в случая е неприложим и третият метод за определяне на митническата стойност на стоките, регламентиран в чл. 74, § 2, буква „в“ от Регламент (ЕС) 952/2013 поради това, че липсвала база данни за единичната цена, на която внесените стоки или внесените идентични или сходни стоки се продават на митническата територия па Съюза в състоянието, в което са внесени, по време или почти по време на внасянето на стоката от проверяваното дружество, като тази цена се намалявала с разходите, свързани с допускането на стоките за свободно обращение и продажбата им при определени условия. Прието е също, че в конкретния случай разпоредбата на чл. 74, § 2, буква „г“ от Регламент (ЕС) 952/2013 също не може да бъде приложена предвид това, че липсвала информация за размера на сумите, които съставляват изчислената стойност. Изложените в оспорения акт мотиви относно невъзможността да бъдат използвани вторичните методи за определяне на новата митническа стойност се споделят от настоящата съдебна инстанция. В случая няма спор, че процесният автомобил е такъв с щети, не се касае за серийни производствени дефекти, претърпените при ПТП или друга интервенция повреди водят до такива характеристики на засегнатите превозни средства, които ги отличават от всички останали превозни средства от същата марка и модел, произведени или внесени по едно и също време с него. Затова повредите не позволяват извършването на съпоставка за идентичност или сходство с други автомобили от тази марка и модел, доколкото във всички случаи водят до определяне на такава стойност на вещта, която е строго индивидуална и предопределена от спецификите на увреждането. Това обяснява невъзможността да се установят автомобили с абсолютно едни и същи повреди като условие за определяне на МС по посочения по-горе ред. При даденото тълкуване на закона в т. 2 от цитираното решението на Общия съд на Европейския съюз следва да бъдат споделени и аргументите на митническия орган за определяне на новата митническа стойност по реда на чл. 74, § 3 от МКС. Тази разпоредба предполага по-голяма гъвкавост от страна на митническата администрация, като препоръката е да се използват разумни способи, които да кореспондират с принципите и общите разпоредби на Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията, на член VII от Общото споразумение за митата и търговията, бележките към него и Глава 3 „Стойност на стоките за митнически цели“ от Регламент (ЕС) № 952/2013. Целта е новообразуваната МС в максимална степен да отразява действително направените от вносителя разходи за нейното придобиване. Доколкото МС на автомобила е определена на база наличните данни на територията на Съюза, част от които е станала и електронната информация за износ посредством предоставянето ѝ от канадските митнически власти, неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател, че същата е недопустимо определена с оглед разпоредбата на чл. 144, § 2 Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447. На основание гореизложеното следва да бъде прието, че правилно решаващият съд е приел, че от страна на митническия орган е обосновано приложението на чл. 140 във връзка с чл. 144 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 във връзка с чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, поради което, като не е приета декларираната договорна стойност на процесното превозно средство с подадената от „Е и Д Инвест“ ЕООД МД, правилно е определена нова такава, въз основа на която са начислени държавни вземания, дължими от дружеството в посочените в решението размери. След като е стигнал до същия краен извод за законосъобразност на оспореното митническо решение и е отхвърлил жалбата срещу същото, Административен съд София - град е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса касаторът - „Е и Д Инвест“ ЕООД следва да бъде осъден да заплати на Агенция „Митници“, в качеството ѝ на юридическо лице, в състава на което влиза административният орган, издател на акта и ответник по касационната жалба, разноски за касационната инстанция в размер на 102,26 евро. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,