Определение № 4597 от 29.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2002/2026 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. С определение № 3295 от 17.06.2026 г., постановено по настоящото дело, Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване на въззивно решение № 18 от 28.01.2026 г., постановено по в. гр. д. № 924/2025 г. по описа на Окръжен съд – Русе и осъжда касатора Р. Й. С. от [населено място], [улица], да заплати на Детска ясла № 5, с адрес в [населено място], [улица], направените разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 1000 евро. С молба вх. № 15614 от 17.07.2026 г., касаторът Р. Й. С., чрез адв. Н., е поискал ВКС да измени определението си в частта за разноските, като намали присъдения в полза на насрещната страна адвокатски хонорар, доколкото делото е приключило без да се разглежда по същество и да се извършват процесуални действия от ответната страна. Ответната страна по молбата Детска ясла № 5 в представен писмен отговор с вх. № 16770 от 04.08.2026 г., подаден чрез адв. Р., взема становище за недопустимост, евентуално за неоснователност на молбата. Молбата е допустима – подадена е от легитимирано лице и преди изтичане на преклузивния едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК. Определението, чието изменение се иска, е постановено в закрито заседание, поради което възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение не е преклудирано. Неоснователно е възражението на ответника по молбата за недопустимост на същата поради непредставянето на списък на разноските. Разпоредбата на чл. 80, изр. второ от ГПК предвижда, че страната, която претендира присъждане на съдебни разноски, следва да представи списък на същите, като непредставянето на списък на разноските се свързва с неблагоприятната процесуална последица, същата тази страна да не може да иска изменение на решението в частта му за разноските. Тази неблагоприятна последица е само за страната, която претендира присъждане на съдебни разноски, но не и за страната, която оспорва дължимостта и/или размера на присъдени в полза на другата страна разноски. По същество, молбата е неоснователна. Съображенията за това са следните: Основното производство по настоящото дело е образувано по касационна жалба на Р. Й. С. срещу въззивно решение № 18 от 28.01.2026 г., постановено по в. гр. д. № 924/2025 г. по описа на Окръжен съд – Русе, с което е потвърдено решение № 1551 от 31.10.2025 г., постановено по гр. д. № 837/2025 г. по описа на Районен съд – Русе, за отхвърляне на предявените от Р. Й. С. иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на заповед № 157/25.07.2024 г., с която на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ трудовото правоотношение между страните е прекратено, считано от датата на връчване на заповедта – 26.07.2024 г., поради погасяването му по давност, както и иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 6277 лева. С постановеното по делото определение съдът се е произнесъл по претенциите за разноски, сторени от страните в производството пред касационната инстанция. Предвид изхода на делото е счел, че разноски за касатора не се следват, но ответника по касационната жалба има право да му се присъдят сторените и надлежно удостоверени такива в размер от 1000 евро. Решаващият състав е посочил, че искане за присъждането им е релевирано своевременно с отговора на касационната жалба, като е удостоверено надлежно и извършването на тези разходи. При тези данни настоящият състав намира, че не са налице предпоставки за изменение на постановеното определение в частта за разноските, доколкото поддържаното от касатора – молител, възражение за прекомерност, съдът приема за неоснователно. Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда възможност, по искане на насрещната страна, да бъде присъден по-нисък размер на адвокатско възнаграждение. Преценката за прекомерност се прави във всеки конкретен случай, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. В настоящия случай обемът на осъществената защита от пълномощника на ответника по касационната жалба е изготвяне на отговор по жалбата без процесуално представителство в открито съдебно заседание. В подадения отговор на касационната жалба с вх. № 4956 от 29.04.2026г., пълномощникът на ответника по жалбата е изложил подробно становище за неоснователност на касационната жалба, посочвайки позицията си по всички въпроси, свързани с допустимостта на касационното обжалване, поставени от касатора, както и по всички касационни оплаквания по чл.281 ГПК. В този смисъл основният обем работа по защита на доверителя си адвокатът е извършил в тази фаза на производството, поради което и обстоятелството, че не се е наложило представителство и защита и в открито съдебно заседание, не е основание за намаляване на дължимото възнаграждение. Определеното и заплатено адвокатско възнаграждение не е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК и молбата за намаляването му е неоснователна. Това възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на производството, съобразено е с броя и характера на предявените искове, както и броя и естеството на повдигнатите правни въпроси, а също и на квалификацията на адвоката, даваща му възможност за процесуално представителство пред касационна инстанция. Воден от горното и на основание чл. 248 от ГПК, Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето гражданско отделение,