Определение № 6453 от 16.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5487/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Д. Х. Г. от град Елена, срещу Протоколно определение № 1394/ 29.04.2025 г. на Административен съд- Велико Търново по административно дело № 191/ 2025 г. В частната жалба се излагат твърдения, че постановеният акт е недопустим и неправилен, поради което се иска отмяната му. Ответникът- ОД на МВР- Велико Търново не изразява становище по жалбата. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество, същата е основателна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на Д. Х. Г. от гр. Елена, чрез К. Г. Т., с искане за присъждане на 900 лв., обезщетение за неимуществени вреди от ОД на МВР- Велико Търново, поради отказано съдействие с Писмо изх. № 260000-5812 от 22.11.2024г. на РУ Елена към ОД на МВР- Велико Търново. Ищцата- Д. Х. Г. от гр. Елена, чрез сина си К. Г. Т. твърди, че е налице неоснователно бездействие на административния орган по чл. 256 от АПК, а съгласно чл. 204, ал. 4 АПК незаконосъобразността на бездействието се установява от съда, пред който е висящ искът за обезщетението. С обжалваното определение Административен съд- Велико Търново е оставена без разглеждане искова молба от Д. Х. Г. от гр. Елена, чрез К. Г. Т., с искане за присъждане на 900лв., обезщетение за неимуществени вреди от СД на МВР - Велико Търново, поради отказано съдействие с Писмо изх. № 260000-5812 от 22.11.2024г. на РУ Елена към ОД на МВР Велико Търново. Прекратено е производството по административно дело № 191/ 2025 г. по описа на Административен съд– Велико Търново. За да постанови този резултат, Административен съд- Велико Търново след извършена проверка по допустимостта на така подадената искова молба е намерил, че същата се явява процесуално недопустима. Счел, че за да е допустима защитата срещу неоснователни бездействия е необходимо да е налице правен спор породен от съществуващо между заявителя и органа административно правоотношение, съответно от произтичащите права и задължения и тяхното засягане. Посочил, че в депозираното от ищеца съобщение, не се сочело никакво правно основание, по силата на което да се дължи издаване на акт, респ. извършване на действия. Поради това не било налице бездействие на орган, съответно годен предмет на обжалване по реда на чл. 256 АПК и вреди от него. Хипотезата на бездействие била налице само в случаите, в които задължението на органа произтичало пряко от нормативен акт или дължи извършване на фактическо действие, което е длъжен да извърши по силата на закона. Така постановеното прекратително определение е НЕПРАВИЛНО. Административният съд е изложил мотиви, които не обосновават недопустимост на исковата претенция. В конкретния случай неправилно е прекратено производството, тъй като от ищеца се претендират вреди, като резултат от действия и бездействия от страна на ответника. Съгласно разпоредбата на чл.204, ал.4 от АПК незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. Дали е налице спорното материално право е въпрос, свързан с основателността на исковата претенция, по който съдът се произнася със сила на присъдено нещо. Съдът не може да се произнесе с определение, относно съществуването на материалното право. Исковете са недопустими, когато няма основание за търсената защита. Това, което съдът преценява, за да допусне спора за разглеждане, е съществуването и надлежното упражняване на правото на иск. Съдът следи служебно за съществуването на процесуалните предпоставки, които обуславят това право. Неправилно решаващият съд е приел, че исковата молба е недопустима. Обстоятелствата, свързани с установяване дали е налице противоправно действие или бездействие; претърпял ли е ищецът вреди и налице ли е пряка причинна връзка между тях са свързани с въпросите по съществото на спора. Тяхното установяване е въпрос на основателност на исковата претенция, а не на допустимост на същата, предвид разпоредбата на чл.204, ал.4 от АПК. В този смисъл е и постоянната практика на Върховния административен съд, трето отделение. Когато съдът счита, че обстоятелствата, с които се обосновават исковете не са достатъчно конкретизирани следва да даде допълнителни указания за отстраняване на констатираните пороци, като прецени същността на правоотношението. Включително, като поиска да се уточни дали се претендират вреди от действие, бездействие, отказ да се разгледа заявление или писмен отговор на искане или др. След това уточнение да направи правна квалификация и да прецени редовността и допустимостта на иска. Именно твърденията за допуснати от администрацията нарушения представляват фактическите основания на иска, които подлежат на доказване от страна на ищеца. При доказване наличието на същите (първото условие за основателност на иска), следва да се докажат и останалите две. Предвид изложеното оспорваното определение, като неправилно ще следва да се отмени и делото да се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение