Определение № 5205 от 28.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2649/2026 г.

Производство по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 3349 от 08.05.2026 год. /подадена по пощата на 07.05.2026 год./ на ищеца И. П. И. срещу разпореждане № 393 от 27.04.2026 год., постановено по в. гр. дело № 1/2026 год. по описа на Апелативен съд – Варна, с което е върната подадената от него касационната жалба с вх. № 3039 от 24.04.2026 год. срещу постановеното по посоченото дело решение № 32 от 04.03.2026 год. Частният жалбоподател поддържа, че неправилно въззивният съд бил приел, че касационната жалба е подадена след изтичане на срока за обжалване, тъй като въззивното решение е било изпратено до адв. Х. Я., който на 18.03.2026 год. отказал да го получи, поради оттегляне на пълномощията му и приложил чл. 51, ал. 2, изр. 2 ГПК, считайки, че отказът на адвоката не засяга редовността на връчването, тъй като оттеглянето на пълномощното не е извършено по реда на чл. 35 ГПК, т.е. чрез уведомяване на съда от самия доверител. Дори и да не било налице изрично уведомяване на съда по реда на чл. 35 ГПК от страна на доверителя, фактът на оттегляне на пълномощията бил известен на адвоката и той бил отказал да получи съобщението именно поради това. Когато пълномощията били оттеглени, процесуалното представителство на адвоката се прекратявало и той вече не можел да приема съобщения от името на доверителя си. Разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ГПК целяла да предотврати злоупотреби с процесуални права, но не следвало да бъде тълкувана по начин, който да лишава страната от правото й да бъде надлежно уведомена, когато представителят й вече не е такъв. Адвокат Х. Я. изрично бил заявил пред длъжностното лице по връчването, че пълномощията му са оттеглени, като това негово изявление било отразено писмено в разписката към съобщението. От този момент съдът бил уведомен за липсата на представителна власт. Тъй като отношенията с адвоката били фактически преустановени, то жалбоподателят не бил своевременно уведомен от него за съдържанието на решението и срока за обжалване. Освен това отказът на адвоката да получи съобщението, мотивиран с оттегляне на пълномощията, бил достатъчно основание за нередовност на връчването, тъй като адвокатът вече нямал представителна власт. В този смисъл връчването на решението на лице, което вече не било пълномощник на страната, не можело да породи правни последици за страната и да постави началото на срока за обжалване. Отказът на адвоката да приеме съобщението, макар и да не засягало редовността на връчването в определени хипотези, не можело да лиши страната от правото й на информираност и достъп до правосъдие. В случая, когато адвокатът бил заявил оттегляне на пълномощията, съдът следвало да изпрати съобщението директно на страната, за да се гарантира, че тя ще бъде уведомена и ще може да упражни правото си на касационно обжалване в срок. Съдебната практика на ВКС последователно приемала, че процесуалните срокове започват да текат от момента на редовно връчване на акта. Касационната жалба била подадена в законоустановения срок /на 23.04.2026 год./, отброяващ се от датата на редовното уведомяване на жалбоподателя за постановеното въззивно решение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след като взе предвид доводите на частния жалбоподател и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и срещу подлежащо на инстанционен контрол по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 1 вр. с ал. 1, т. 1 ГПК разпореждане на апелативен съд, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството по в. гр. дело № 1/2026 год. по описа на Апелативен съд – Варна е образувано по въззивна жалба на И. П. И., чрез адв. Х. Я. /с надлежно учредена представителна власт за всички съдебни инстанции/, срещу решение № 1057 от 20.10.2025 год., постановено по гр. дело № 1626/2024 год. на Окръжен съд – Варна. Първоинстанционното решение е потвърдено с решение № 32 от 04.03.2026 год., като преписи от последното са изпратени на страните. Видно е от направените на 18.03.2026 год. от служителя по връчването отбелязвания във върналото се в цялост съобщение до И. П. И., че адв. Х. Я. е отказал да получи препис от въззивното решение поради оттегляне на пълномощията от страна на доверителя. С разпореждане по делото от 23.03.2026 год. съдът е приел, че решението следва да се счита за редовно връчено на основание чл. 51, ал. 2, изр. 2 ГПК, тъй като не е извършено оттегляне на пълномощното по реда на чл. 35 ГПК – липсва уведомяване на съда. На 24.04.2026 год. по делото е постъпила касационна жалба на И. П. И. срещу въззивното решение, изпратена по куриер на 23.04.2026 год. За да постанови обжалваното разпореждане, Апелативен съд – София е приел, че касационната жалба е просрочена и следва да бъде върната на основание чл. 286, ал. 1, т. 1 ГПК. Изложил е съображения, че с оглед чл. 51, ал. 2, изр. 2 ГПК отказът на адвоката да приеме съобщението не засяга редовността на връчването, когато оттеглянето на пълномощното не е по реда на чл. 35 ГПК – за оттеглянето да бъде уведомен съдът от самия доверител. В случая срокът за касационно обжалване е започнал да тече на 18.03.2026 год. и е изтекъл на 20.04.2026 год., при приложение на нормата на чл. 60, ал. 6 ГПК, а касационната жалба е била подадена по куриер на 23.04.2026 год., в 17.50 ч. /видно от служебно изготвената справка в електронната страница на куриерска служба „Еконт“ за движението на пратка с № 5300759326426, с която е била изпратена касационната жалба/. Разпореждането е правилно. Касационната жалба срещу въззивно решение следва да бъде подадена в едномесечен срок от връчването му на страната – чл. 283 ГПК. Срокът е преклузивен и пропускането му погасява правото на жалба. Връчването на решението се извършва лично на страната, а когато страната има пълномощник по делото – на нейния пълномощник. По силата на чл. 45 ГПК връчването на пълномощника се смята за лично връчване и обвързва страната. Съгласно чл. 35 ГПК, страната има право във всяко време на процеса да оттегли пълномощието си, но това става единствено чрез уведомяване на съда, като всички действия, извършени законно от пълномощника до оттегляне на пълномощното, т.е. до уведомяването на съда за това, остават в сила. Тази разпоредба кореспондира с разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ГПК, съгласно която адвокатът-пълномощник не може да откаже получаването на призовката, освен след оттегляне на пълномощното по реда на чл. 35 ГПК, а в случай на отказ, същият се отбелязва в разписката и се удостоверява с подписа на връчителя, като отказът – направен преди оттегляне на пълномощното по реда на чл. 35 ГПК, т.е. преди уведомяването на съда за това, не засяга редовността на връчването. В разглеждания случай препис от въззивното решение е бил редовно връчен на И. П. И. именно по този ред. Преди отказа на 18.03.2026 год. на неговия пълномощник по делото адв. Я. /удостоверен надлежно с подписа на връчителя/, не е налице оттегляне на пълномощието му, което да е извършено по реда на чл. 35 ГПК – чрез уведомяване на съда за това, поради което този отказ за получаване на препис от съдебния акт не засяга редовността на връчването, осъществено на 18.03.2026 год. /датата на отказа/, от който и момент е започнал да тече срокът за касационно обжалване. Уведомяването само на пълномощника за оттегляне на пълномощията му не го лишава от пасивна представителна власт – да получава от името на страната съобщения и призовки, ведно със съдебни книжа, а го задължава да се въздържа от представителни действия. Последващо връчване на препис от решението лично на страната не е необходимо, а и то не би могло да постави ново начало на срока за обжалване. Обратното разбиране би довело до удължаване на срока, което е недопустимо извън предвидените в процесуалния закон случаи – чл. 63 и сл. ГПК /в този смисъл е и последователната практика на ВКС, обективирана в определение № 14 от 10.01.2014 год. на ВКС по ч. т. дело № 4433/2013 год., II т. о., ТК, определение № 554 от 21.08.2015 год. на ВКС по ч. гр. дело № 3712/2015 год., IV г. о., ГК, определение № 780 от 04.12.2015 год. на ВКС по ч. гр. дело № 4920/2015 год., IV г. о., ГК, определение № 200 от 12.06.2017 год. по ч. гр. дело № 2180/2017 год., III г. о., ГК, определение № 97 от 22.06.2020 год. по ч. гр. дело № 1011/2020 год., II г. о., ГК, определение № 61 от 16.02.2022 год. на ВКС по ч. гр. дело № 294/2022 год., III г. о., ГК и др./. Следователно преклузивният едномесечен срок за касационно обжалване на въззивното решение е започнал да тече на 18.03.2026 год. и е изтекъл на 20.04.2026 год. Подадената на 23.04.2026 год. касационна жалба е просрочена и правилно е била върната от Апелативен съд – Варна. При извършената служебна проверка настоящият съдебен състав намира, че обжалваното разпореждане е валидно и допустимо, а по горните съображения – и правилно, поради което и следва да бъде потвърдено. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,