Определение № 8284 от 23.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5163/2026 г.

Производството по делото е образувано по частна жалба от НЧ "Иван Вазов 1908", с. Здравец, Община Търговище против Определение № 606/06.04.2026 г., постановено по адм. д. № 30/26 г. от Административен съд - Търговище. С определението е оставена без уважение молбата на читалището за допълване на Определение № 438/16.03.2026 г., постановено по адм. д. №30/26 г. на Административен съд - Търговище, в частта за разноските, чрез присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 505,11 евро. За да постанови този резултат, съдът е приел, че кметът на Община Търговище не е дал повод за образуване на делото пред него, по жалбата на читалището, която е оставена без разглеждане на осн. чл. 159, т.4 АПК и е прекратено образуваното по нея производство. Частният жалбоподател иска отмяна на определението с твърдения, че ответникът е забавил изпращането на жалбата до съда, за да може да уведоми жалбоподателя за издадения изричен отказ. Кметът на Община Търговище не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд преценява частната жалба като допустима. Тя е подадена от страна по делото, за която обжалваният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 230, ал. 1 АПК. Частната жалба е основателна, но не по съображенията в нея. Производството пред административния съд е образувано по жалба от 09.01.26 г. на читалището срещу мълчалив отказ на кмета на Община Търговище, за изразяване на становище, чрез подкрепа или не, по искане на читалището, обективирано във формуляр за кандидатстване за отпускане на субсидирана бройка, подаден с молба с вх. № РД-02-9525/09.12.25 година. Жалбата е подадена чрез органа, до Административен съд - Търговище. Жалбата, заедно с административната преписка е изпратена от кмета на Община Търговище до съда, с придружително писмо от 19.01.26 г., в което е описано и писмо с изх. № РД-02-9934/23.12.25 г. на кмета на Община Търговище, изпратено по имейл и по пощата на читалището. След преглед на изпратената преписка и имайки предвид писмо с изх. № РД-02-9934/23.12.25 г. на кмета на Община Търговище, което съдът е възприел като изрично произнасяне по заявлението на читалището, съдът с Разпореждане № 212/04.02.26 г. е указал на жалбоподателя, да обоснове правния си интерес от оспорването на мълчаливия отказ. Във връзка с това разпореждане, читалището е подало молба до съда на 13.03.26 г., в която е поискало прекратяване на съдебното производство поради отпадане на правния му интерес, както и присъждане на разноски. С Определение № 438/16.03.26 г. административният съд, на осн. чл. 159, т. 4 АПК остава без разглеждане жалбата на читалището, прекратява производството по адм. д. № 30/26 г. В мотивите на определението е изразил становище за неоснователност на искането на жалбоподателя за присъждане на разноски, тъй като ответникът не бил станал повод за завеждане на делото, тъй като произнасянето му с изричен отказ било в рамките на законоустановения срок, а отказът е съобщен на жалбоподателя на 16.01.26 година. С молба от 20.03.26 г. читалището е поискало от съда да измени определението си в частта за разноските, като му бъдат присъдени такива. Съдът е разгледал молбата и я е оставил без уважение със същите мотиви, които е изложил и в определението си, чието изменение е поискано. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав, на осн. чл. 176а, ал. 3 вр. с чл. 236, вр. с чл. 218, ал. 2 АПК преценява обжалваното определение като недопустимо. Жалбоподателят не е представил списък на разноските, които претендира, поради което и по аргумент от чл. 80, ал.2 ГПК вр с чл. 144 АПК, няма право да иска изменение на определението в частта относно разноските. Молбата, по която се е произнесъл съдът е била недопустима, а разглеждането й е довело до постановяване на недопустимо определение, което следва да се обезсили, а молбата се остави без разглеждане. Само за изчерпателност следва да се посочи, че ако не бе недопустимо, определението би било правилно. Обстоятелството, че към датата на подаване на жалбата до съда, кметът на Община Търговище е издал изричен отказ по искането на читалището не лишава последното от поддържане на жалбата пред съда, с изявление, че се обжалва издадения изричен отказ. Вместо това, жалбоподателят чрез пълномощника си е поискал прекратяване на съдебното производство, посочвайки, че е отпаднал правния му интерес. Това изявление на жалбоподателя означава отказ от оспорване, в който случай, той няма право на възстановяване на направените по делото разноски. По тези съображения и на осн. чл. 218, ал. 2 АПК вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд