Определение № 2293 от 13.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1942/2023 г.

Производството е по чл. 248 ГПК Делото е образувано по повод касационна жалба срещу решение № 566 от 16.12.2022 г. по в.търг. д. № 482/2022 г. на АС - Пловдив, с което предявените обективно съединени частични искове по чл. 226 КЗ/отм./ са уважени. С решение от 05.01.2024 г. ВКС е отменил решение № 566 от 16.12.2022 г. по в. търг. д. № 482/2022 г. на АС – Пловдив, с което предявените обективно съединени искове по чл. 226 КЗ /отм./ са уважени частично и е отхвърлил предявените от В. П. М. и Х. М. М. срещу Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, искове по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за сумата от по 50 000 лева, предявени като частични от 250 000лева, застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпило застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за смъртта на П. М., настъпила след състоянието му на „будна кома“, като е осъдил В. П. М. и Х. М. М. да заплатят на Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД сумата 3487,50 лева разноски за процесуално представителство пред ВКС. С определение от 05.03.2024 г. ВКС е оставил без уважение молба на Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД за увеличаване на дължимото се възнаграждание за процесуално представителство пред ВКС до размер на 22 395,50 лева. С молба от 05.04.2024 г. Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, чрез процесуалния си представител, е направило искане за изменение на определението от 05.03.2024 г., като им бъдат присъдени разноски за производството пред първата инстанция в размер на 5821 лева и за въззивната инстанция в размер на 6 872 лева. Ответниците В. П. М. и Х. М. М. не вземат становище по направеното искане. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., приема за установено следното: Предвид изхода на спора съдът е приел, че ответниците по касация следва да заплатят на жалбоподателя направените разноски за процесуално представителство пред ВКС. Счел е за основателно възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатеното от дружеството-жалбоподател адвокатско възнаграждение, поради което е приел, че следва да се присъди такова в размер на 3487,50 лева. С определението от 05.03.2024 г. настоящият състав е намерил молбата за изменение на решението в частта му относно разноските за частично основателна и е присъдил допълнително разноски в размер на 2030 лева за заплащане на държавна такса, които с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК следва да се заплатят на дружеството от ответниците по касационната жалба. Що се касае до искането за присъждане на разноски за първата и въззивната инстанция, то същото не е направено своевременно. В отговора на касационната жалба и в писмената защита на дружеството от 12.12.2023 г., представена в съдебно заседание, в което делото е обявено за решаване по същество, процесуалният представител на дружеството е поискал присъждане на разноски за процесуално представителство пред ВКС и е представил списък на същите и последните са му били присъдени с решението и с определението от 05.03.2024г. Съобразно дадените разяснения в т. 9 и 11 от ТД № 6/2012 г. ОСГТК на ВКС молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските, когато страната не е представила списък по чл. 80 ГПК, е недопустима, а претенцията за разноски по чл. 80 ГПК може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция, поради което в случая молбата на дружеството за присъждане на разноски за първата и въззивната инстанция следва да се остави без разглеждане. Направеното искане за присъждане разноски за първата и въззивната инстанция едва след постановяване на решение по делото - с молба от 24.01.2024г., не възстановява срока за представяне на списък за разноските валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция. Правната последица от неизпълнение на това процесуално задължение е въведена със самата норма – страната няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Следователно чл. 80, изр. 2 ГПК установява положителна процесуална предпоставка от кръга на абсолютните, а именно – представяне на списък за разноските. Липсата му води до ненадлежно упражняване на правото да се иска изменение на решението поради което такова искане е недопустимо Мотивиран от горното Върховен касационен съд, Гражданска колегия, състав на четвърто отделение