Определение № 64 от 29.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7221/2014 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 9150 от 21.10.2014 г. на М. Г. В. против определение № 318 от 02.10.2014 г. по гр. д. № 4107/2014 г. по описа на ВКС, IV г. о., с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима молбата на жалбоподателя за отмяна на влезли в сила решение от 08.05.2007 г., постановено по гр. д. № 1427/2006 г. на Окръжен съд – Велико Търново и на Решение № 1309 от 17.11.2008 г., постановено по гр. д. № 4024/2007 г. на ВКС ІV г.о. Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение, което прегражда по – нататъшното развитие на делото, и е процесуално допустима съгласно чл. 274, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна поради следните съображения: С молба вх. № 11969 от 05.06.2014 г. жалбоподателят е сезирал Върховния касационен съд с искане за отмяна на влезлите в сила решение от 08.05.2007 г., постановено по гр. д. № 1427/2006 г. на Окръжен съд – Велико Търново и на решение № 1309 от 17.11.2008 г., постановено по гр. д. № 4024/2007 г. на ВКС, ІV г.о. В молбата не са изложени основания за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК, заедно с доказателства, които ги установяват. С разпореждане на съда от 15.07.2014 г. на жалбоподателя е указано да представи точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна и да посочи конкретно на коя от хипотезите по чл. 303, ал. 1, т. 1 – 7 ГПК се позовава. С молба от 24.07.2014 г. жалбоподателят формално е посочил основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, без обаче да изложи съображения за наличието на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Като е констатирал, че не са изпълнени дадените с разпореждане от 15.07.2014 г. указания, ВКС с определение № 318 от 02.10.2014 г. е оставил без разглеждане молбата за отмяна като процесуално недопустима. Приел е, че след като в молбата на страната липсват твърдения, както и не са приложени писмени доказателства, които да обосновават хипотезата на чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК, не може да се приеме, че молителят има конкретно и точно посочено искане за отмяна на това основание. Липсата на представени доказателства с посочен момент на узнаване на новите обстоятелства или новите доказателства, препятства и възможността за проверка спазен ли е срокът по чл. 305 ал. 1 т. 1 ГПК. Приел е, че релевираните от молителя доводи представляват касационни оплаквания за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, които не могат да бъдат обсъждани поради изчерпване на инстанционния контрол с постановяване на решението на касационната инстанция. Определението е правилно. Както първоначалната, така и допълнителната молба от 24.07.2014г. съдържат само оплаквания за неправилност на влезлите в сила решения поради допуснати от съдилищата процесуални нарушения, които не могат да бъдат обсъждани в настоящото извънинстанционно производство по отмяна на влезли в сила съдебни актове. Молбата за отмяна не съдържа твърдения, които да обосновават хипотезата на чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК. По изложените съображения определението следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният касационен съд, състав трето гражданско отделение