Определение № 4263 от 01.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3648/2025 г.

Производството е по чл. 282, ал.5 ГПК. Постъпили са молби с вх. № 16392/29.07.2026 г. и с вх.№ В-1447-1/ 31.07.2026 г., депозирани от Столична община, чрез юрк. М. К., за освобождаване на сумата от 30 000,00 лв. / с равностойност 15 338,76 евро/, внесена по сметка на ВКС като обезпечение за спиране изпълнението на невлязлото в сила осъдително въззивно решение № 862/19.06.2025 г., постановено по в.гр.д. № 70/2025 г. на Апелативен съд София, с което Столична община е осъдена да заплати на Ц. Н. Б. на основание чл.49 ЗЗД сумата от 30 000,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от деликт, настъпил на 22.12.2023 г., ведно със законната лихва от 22.12.2023 г. до окончателното изплащане. Иска се сумата от 30 000,00 лв. да бъде преведена по сметка на Столична община за да може да бъде изплатена на Ц. Н. Б. по образуваното изпълнително дело по описа на ЧСИ М. Б. /без посочен номер/. По молбите не е постъпило становище от Ц. Н. Б. чрез нейния процесуален представител адв. Л.. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа искането и провери данните по делото, приема следното: С определение от 28.07.2026 г., постановено по гр.д. № 3648/2025 г. по описа на ВКС, не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 862/19.06.2025 г., постановено по в.гр.д. № 70/2025 г. на Апелативен съд София, с което Столична община е осъдена да заплати на Ц. Н. Б. на основание чл.49 ЗЗД сумата от 30 000,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от деликт, настъпил на 22.12.2023 г., ведно със законната лихва от 22.12.2023 г. до окончателното изплащане, т.е. въззивното решение, с което е уважен иска по чл.49 ЗЗД е влязло в сила съгласно чл.296, т.3, предл.1 ГПК и подлежи на изпълнение, а спирането на изпълнението му е отменено ex lege – арг. от чл.404, т.1, предл.1 ГПК. Молителят /ответник/ не е посочил и представил доказателства, че е изпълнил паричното си задължение към ищцата Ц. Н. Б. от 30 000 лв., нито е посочил номера на образуваното изпълнително дело по описа на ЧСИ М. Б., съответно не е направил искане внесеното по сметка на ВКС обезпечение по чл.282, ал.2, т.1 ГПК да бъде преведено по сметка на ЧСИ по висящото изпълнително дело. Съгласно чл.282, ал.5 ГПК обезпечението се освобождава само ако искът, който е уважен с въззивното решение /чието спиране е постановено и чието изпълнение е обезпечено/, бъде отхвърлен или ако производството по него бъде прекратено, а също и когато молителят /касатора-ответник/ представи доказателства, че е изпълнил присъденото парично задължение. В разглеждания случай тези предпоставки на се налице, доколкото молителят не твърди и не е посочил и представил доказателства, че е изпълнил паричното си задължение от 30 000 лв. с равностойност от 15 338,76 евро към ищцата. Следователно нуждата от внесеното обезпечение по чл.282, ал.2, т.1 ГПК не е отпаднала, поради което и молбата на ответника следва да се остави без уважение. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,