Определение № 143 от 22.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1182/2017 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Постъпила е молба от адв. И. Н. като пълномощник на Й. С. Д., с която се иска присъждане на направените от молителя разноски за адвокатско възнаграждение в производството по делото пред ВКС. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Молбата за допълване на постановения съдебен акт в частта за разноските е подадена в срока по чл. 248, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С определение № 530 от 16.11.2017 г. по гр.д. № 1182/2017 г. на ВКС, І г.о., постановено в производство по чл. 288 ГПК, не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 185 от 28.10.2016 г. по в.гр.д. № 419/2016 г. на Апелативен съд- П. по подадената против него касационна жалба от Ж. „Л.” със седалище и адрес на управление [населено място]. С това определение съдът не се е произнесъл по искането на ответника в касационното производство Й. Д., направено с отговора на касационната жалба, за присъждане на разноските за касационната инстанция. Към отговора на касационната жалба е приложен договор за правна защита и съдействие, сключен на 13.03.2017 г., видно от който за осъществяване на процесуално представителство и защита по делото пред ВКС молителят е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лв. Налице са основанията, визирани в чл. 78, ал. 3 ГПК, поради което молбата следва да бъде уважена, като в полза на Й. С. Д. следва да бъде присъдена сумата 1 200 лв., представляваща направените от него разноски за адвокатско възнаграждение за защита по делото пред ВКС. Водим от гореизложеното съдът