Определение № 179 от 17.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 102/2010 г.

Производството е образувано е по частна жалба на Е. М. С. И. – София против определение № 7437/6.07.2009 г. по ч.гр.д. № 2040/2009 г. на СГС, с което се е произнесъл по реда на чл.423 ГПК и се оставя без уважение: 1. възражението срещу заповед за изпълнение от 16.04.2008 г. по ч.гр.д. № 9436/2008 г. на СРС, 2. искането за спиране изпълнението по изп.д. № 323/2008 г. на ЧСИ 783. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: По съществото си производството пред въззивния съд е извънинстанционно и е насочено към отмяна на влязлата в сила заповед. Такова беше и първоначалното заглавие и редакция на чл.423,ал.1 ГПК. Подобно на молбата за отмяна, възражението следва да се разгледа по общия ред в открито заседание с решение, което не е въззивно и не подлежи на обжалване, защото става дума за отмяна с тази особеност, че не е компетентен ВКС, а въззивния съд. Съгласно ЗИД ГПК заглавието на чл.423 сега е Възражение пред въззивния съд, защото да се говори за отмяна не е прецизно. Всъщност, заповедта не се отменя, остава да съществува в правния мир, като само се възстановява положението, което би съществувало, ако длъжникът беше подал възражение в срок. Касае се за функционална подсъдност, за която съдът следи служебно. След като законът не допуска правото на касационно обжалване, неправилното посочване от въззивния съд не го създава. Не се касае за неправилно определен срок, а за инстанционен контрол, който се урежда от ГПК. По изложените съображения, частната жалба е процесуално недопустима и затова следва да бъде оставена без разглеждане. Водим от горното, ВКС-І т.о.