Определение № 2884 от 16.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 896/2026 г.

Производството е по реда на чл. 176а от Административнопроцесуалния кодекс. Oбразувано e по жалба, подадена от адв. Ч. Пенчев, упълномощен процесуален представител на Регионалната здравна инспекция-Перник (РЗИ-Перник), БУЛСТАТ 17603079, против Определение № 48 от 08.01.2025 г., постановено по адм. дело № 552/2024 г. по описа на Административен съд – Перник, с което е отхвърлена молбата му за допълване на Определение № 2021 от 19.11.2024 г. по същото дело в частта за разноските за адвокатско възнаграждение, понесени в основното адм.дело № 282/2022 г. по описа на Административен съд – Перник. С жалбата е направено искане съдът да върне делото на АС - Перник с указания за допълване на Определение № 2021 от 19.11.2024г. в частта за разноските или да се произнесе по същество по искането за присъждане на разноски. Насрещната по молбата за допълване страна – Р. М. С., [ЕГН], гр. Радомир, не изразява становище в срока по чл. 176а, ал. 2 АПК. Настоящият съдебен състав преценява молбата за допълване на Определение № 2021 от 19.11.2024 г. по адм. дело № 552/ 2024 г. по описа на Административен съд - Перник, в частта за разноските като предявена от надлежна страна и в срока по чл. 176а, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна. С определението, чиято отмяна се иска, Административен съд - Перник е отхвърлил молбата на ответника в главното производство РЗИ-Перник за допълване Определение № 2021 от 19.11.2024 г. по адм. дело № 552/2024 г. по описа на Административен съд – Перник в частта за разноските по съображения, че след оттегляне на исковата молба на ищеца с молба вх. рег. № 2971 от 01.11.2024г., по отношение на РЗИ-Перник, последният не притежава процесуална легитимация да иска допълване на определението. Определението е неправилно. При постановяване на обжалваното определение Административен съд-Перник не е съобразил разпоредбата на чл. 78, ал. 4 АПК, според която ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, освен когато прекратяването е поради постигнато между страните споразумение, както и тази на чл.10, ал.2 ЗОДОВ, според която разноските се заплащат от ищеца и при оттегляне на иска изцяло. Именно такава е хипотезата, развила се спрямо частния жалбоподател, поради което РЗИ-Перник има право да й бъдат присъдени понесените в хода на производството разноски за адвокатско възнаграждение, още повече, че страната е била представлявана активно в две съдебни инстанции, преди искът против нея да бъде оттеглен. В този смисъл оттеглянето не се явява такова "до приключване на първото заседание по делото" по смисъла на чл.232 ГПК, вр. чл.144 АПК, за да се счита, че допуска оттегляне без съгласието на ответника. Самият ответник изобщо не е бил попитан за становище във връзка с оттеглянето от страна на първоинстанционния съд, поради което към момента на постановяване на прекратителното определение продължава да бъде страна в исковото производство. По делото са представени договори за правна помощ между ответника и „Адвокатско дружество Пенчев“, гр. София, във връзка с основното адм. дело № 282/2022 г. по описа на Административен съд – Перник с уговорка за заплащане на адвокатското възнаграждение по банков път, както и доказателства за реално извършено плащане по банков път на възнаграждение за „правна защита по АД 282/2022“ в размер на 4590 лв. (платежно нареждане от 30.11.2022 г.). Размерът не надхвърля минималния по Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа. Ето защо, настоящата инстанция счита, че на РЗИ-Перник следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2,346.83 евро (4590 лв.). По изложените съображения и на основание чл. 176а, ал. 1, във вр. с ал. 3 от с. р., Върховният административен съд, състав на трето отделение,